В енергийната стратегия на България, е записано, че до 2010 г. производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които включват вятър, слънце и вода, ще достигне 11% от общото потребление у нас. Според шефа на НЕК Мардик Папазян до 2020 г. токът от вятър щял да достигне почти 12% от брутното потребление. А производството - да се увеличи над 5 пъти (до 4100 мВт) спрямо 2010 г. Според някои изследвания обаче ветровият потенциал на страната е 2100-2200 мВт и е концентриран в Североизточна България. Затова Папазян смята, че решението на екопроблемите е във въвеждането на ядрени мощности. Токът от бъдещата АЕЦ "Белене" ще бъде значително по-евтин от този на вятърни централи, допълни шефът на НЕК, но отказа да уточни колко ще струва енергията, произвеждана от бъдещата ни втора атомна централа. Сравнението между заложеното в енергийната стратегия и това, което се случва на практика с въвеждането на възобновяеми енергийни източници, показва значително изоставане, за което бюрократичните пречки не са най-същественият проблем.