Михаил Рангелов От есента на 2009 г. и пътниците на БДЖ ще имат право на компенсации при закъснения на влакове, инциденти с тях или багажа им при пътуване. Тогава влиза в сила регламентът за правата и задълженията на пътниците, използващи жп транспорт, одобрен вчера от Европейския парламент /ЕП/. Гласуваните от ЕП неустойки при закъсненията на влакове са 25 на сто от стойността на билета при закъснение от 1 час, а ако закъснението е повече от 2 часа - 50% от стойността му, но само ако компанията носи отговорност за това. Освен това железниците трябва да осигурят възможност на пътниците да взимат със себе си велосипеди евентуално срещу такса и ако има достатъчно място. „Силно се надявам, че от есента на 2009 г. и българите ще се ползват от новите си права на европейски потребители, а днешните нехигиенични и стари влакове ще останат в миналото“, заяви българската евродепутатка от групата на ЕНП-ЕД Румяна Желева. Основните права на пътниците, предвидени в еврорегламента, са задължителни и за тях държавите-членки на ЕС не могат да правят изключения. Става въпрос за достъп до жп превоз на хора с увреждания или с нарушена подвижност, изискването на подходяща застраховка на компанията, въвеждане на мерки, осигуряващи сигурността на хората на гарите и във влаковете. Според новите правила железниците трябва да информират пътниците за правата и задълженията им. На станции без персонал за инвалидите трябва да има осигурен достъп до влаковете, както и право да си купят билет във влака – без допълнително таксуване. За пътници с нарушени сетива трябва да се предостави информация за закъсненията на влаковете чрез зрителни и аудио системи, е друго от евроизискванията, които БДЖ няма как да пренебрегне. Освен това всеки влак ще трябва да има специално обозначено място за бебешки и инвалидни колички, велосипеди и спортно оборудване. Извън тези правила всяка страна-членка на общността ще може да въведе изключения от регламента за период от 5 г. за вътрешните си жп услуги на дълги разстояния. Предвидена е възможност след това този срок да се удължи още два пъти по 5 г. БДЖ се готви за конкуренцията – искаме отлагане От 1 януари 2010 г. стартира и конкуренцията между международните жп мрежи. Решението на Европейския парламент (ЕП) предвижда облекчение за новите държави членки – България и Румъния, което им дава право да отложат до 2015 г. либерализирането на националните услуги. Решението на Европарламента предвижда машинистите от всички европейски жп превозвачи да притежават унифициран европейски сертификат като гаранция, че покриват минималните изисквания по отношение на образование и общи професионални умения. Страната ни отдавна е внесла искане за отлагателен период за всички мерки по „пакет три“, коментираха от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), но все още чакаме официалното становище на ЕП. От БДЖ уточниха, че искането им за отлагателния период е внесено, заради лошото състояние на инфраструктурата, но поясниха, че останалите нови страни членки са подкрепили България. За неустойките при инциденти с пътници и техния багаж обаче не може да има отлагателен период, решиха европейските депутати. Железопътните компании трябва да информират пътниците за правата и задълженията им. БДЖ ще трябва да въведе недискриминиращи правила за достъп до билетите и влаковете. Дори на гари, където няма персонал, държавната ни фирма е длъжна да осигури достъп до влаковете. На пътниците с нарушени сетива трябва да се предостави информация за закъсненията на влаковете чрез зрителни и аудио системи, е друго от евроизискванията, които не можем да пренебрегнем. Освен този регламент, третият пакет за железниците включва въпроси като либерализирането на железопътните услуги, създаване на Директива на ЕП за развитие на железниците на европейската общност, осъществяване на оперативна съвместимост и либерализация на обществения договор за превоз на пътници. Въвеждането на директивите носи много предимства, но и доста големи рискове за БДЖ. Либерализирането на договора за обществени услуги ще означава, че на пазара на жп превозите ще навлязат мощните външни превозвачи. От една страна, това ще доведе до сериозни инвестиции и значително подобряване на обслужването на пътниците (нови вагони, по-висока скорост, намаляване на закъсненията). От друга страна, осигурява на външни компании независимост при взимането на непопулярни решения - например за закриване на губещи линии и увеличаване на цената на превозите. Вторият вариант пред МТС е запазване на съществуващата в момента ситуация – договорът за обществени услуги да продължи да се изпълнява от националния жп превозвач – БДЖ ЕАД. Плюсовете при такъв избор са сигурността и възможностите за развитие на държавната фирма. Но тежкото финансово състояние на БДЖ води до трудности при изпълнение на заложените в договора за обществени услуги параметри, особено при обновяване на пътническия вагонен парк. Предстоящо е обаче преструктурирането на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Това би позволило намаляване на таксите за БДЖ, както и доставка на по-евтин ток за движението на влаковете с електрическа тяга.