Юг Бьолен, журналист, занимаващ се от десетина години с енергетиката на Европейския съюз. Той е бил кореспондент на Financial Times Newsletter от Брюксел и на различни специализирани в енергетиката издания. По покана на Френския институт снощи Юг Бьолен изнесе лекция на тема „Каква енергийна политика да избере Европа?“. - Господин Бьолен, къде виждате най-сериозните проблеми на енергетиката за Европейския съюз? - Най-сериозен е проблемът с разпределението, но смятам, че това не е толкова тревожно. Мисля, че на населението трябва да се обясни защо цените на енергията се увеличават. Трябва да им се каже, че има проблеми с доставките, което е отчасти истина. - Във Франция, както и в някои други страни, все още има държавен монопол. Но в България пазарът вече се либерализира. Защо цените продължават да растат? - Защото започвате да плащате действителните цени на енергията. Досега в България цените не се основаваха на истинската й стойност, а на решения, взети от държавата. Днес с либерализацията все повече вървите към цени, които отчитат себестойността. Франция реши да не либерализира цените, което обаче е в пълно противоречие с европейския път. Сега, политически погледнато, за всички правителства е много трудно да се либерализират цените. А всички правителства предпочитат да третират гражданите си като деца. Те им гарантират максимален комфорт и обещават да не закачат покупателната им способност. Но за съжаление енергията е много тясно свързана със световната конюнктура – и политически, и икономически. Години наред хората бяха насърчавани да консумират всичко. Те не плащаха истинската цена на енергията. А трябва да знаем, че тя е много бедна на ресурси, че цената й неимоверно се покачва заради замърсяването на околната среда. Сега трябва да се извърши твърдо приземяване. - Каква ще бъде съдбата на законодателния пакет по енергетиката, който Еврокомисията предложи на 19 септември? - Досега на два пъти комисията либерализира пазара – през 1996 и 2002 г. Проблемът е, че поставиха каруцата пред коня. Отвориха пазара, преди да има добри условия за изява на конкуренцията. Все още пазарът е доминиран от историческите национални регулатори в техните страни. Те очевидно нямат интерес да насърчат пазара. Затова сега комисията изработи този трети пакет от законодателни актове за газа, за нефта и за регулаторите. Националните регулатори вече ще са по-независими от държавите си. Ще могат да се кооперират помежду си чрез сега създадената агенция. Така вече ще имаме истински жандарми. Комисията удари с юмрук по масата и постанови разделяне на собствеността на производството от преноса и продажбата на газ. - Как ще се споразумее ЕС с Русия? - Русия е един от най-силните доставчици за ЕС. Има диалог, но досега той не даде особени резултати. И все пак е най-продуктивният диалог от всички разговори, водени с Русия, защото с нея трудно се постига споразумение. Както знаем, една тръба има два края и ние сме взаимно зависими. Ние, ЕС, сме най-големият им пазар. Те са най-големият ни доставчик. Освен това идва време, в което суровините от Русия няма да задоволяват изцяло потребностите на Европа. Сега на дневен ред е да избегнем хегемонията на „Газпром“, зад който стои руската държава. Тя се стреми да се наложи като енергиен гигант. В пакета на ЕК се предвижда забрана да се продават големи петролопроводни и газопреносни системи на гиганти като „Газпром“. - България подписа неотдавна договор за Бургас-Александруполис. Как се коментира в ЕС договорът, който се оказа секретен? - В ЕС се опитват да се противопоставят. Неотдавна генералният секретар на Енергийната харта Андре Мерние заяви, че ще се заеме с липсата на прозрачност в тази сделка. В ЕС го казаха, казано беше и на срещата на Г-8. И аз мисля, че трябва да се реагира в един-единствен пункт – прозрачността. Няма никаква прозрачност в договорите с Русия. Няма прозрачност в самата Русия, нито в начина, по който тя ръководи енергийния си сектор. Наистина при Елцин той беше запуснат, тя сега има право да си възстанови активите. Но трябва да се обсъжда намерението й да се налага извън своите граници. Това е игра на шах, а руснаците са шампиони. Но мисля, че и българите са много добри. - Могат ли да последват санкции за България заради тази сделка? - Европейската политика по принцип е да се говори в един глас. Има и други гласове понякога – като Полша, която е силно против завладяването на европейския пазар от Русия. Всеки си има своя начин на действие, своя политика. Политиката на България трябва да се съобразява обаче с европейската. На Европейския съвет бе казано, че всички, които преговарят двустранно с Русия, отделно от ЕС, ще отслабят позициите на Евросъюза. В крайна сметка това няма да доведе до нищо добро за съответната държава. Тук става дума не само за България, но и за Унгария, Германия. Европа трябва да обедини фронта си към Русия, защото 27 страни повече „тежат“, отколкото която и да е друга държава. България например е 100% зависима от Русия за вноса на обогатен уран. България зависи от „Газпром“. В този смисъл е уязвима. Но ако зад нея застанат останалите 26 страни, ще има много повече тежест. Много повече е в неин интерес да се държи за ЕС, отколкото да служи на руските интереси. - България има все още амбицията да се превърне в енергиен център на Балканите. Смятате ли, че това е възможно? - Енергиен център вероятно заради производство на ядрена енергия. - Смятате ли, че новата централа „Белене“ ще бъде построена? - Да, това е законно. Ще се превърнете в една малка Франция тук. Не е невъзможно, ако са изпълнени нормите. Но преди всичко трябва да помислите за трайно оборудване, възможно най-малко замърсяващо. Става дума за всички видове замърсяване. И тогава може би ще успеете да изнасяте. Но не бива непрекъснато да посочвате с пръст Русия. Интервюто взе Светломира Димитрова