Станислав Савов Рая Атанасова Еврокомисарят по индустрията и зам.-шеф на ЕК Гюнтер Ферхойген призова вчера българите да се противопоставят на корупцията и да подкрепят усилията на правителството и парламента, за да се сдобие България с действена администрация. През деня той имаше срещи с държавния глава Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева и с министрите Пламен Орешарски и Петър Димитров. Смекчаване на позицията Зам.-шефът на ЕК изрази безпокойство за имиджа на страната ни. „Ако има само лоши новини от една държава, това може да развие един спираловиден процес надолу. Трябва да има и положителни новини от България“, каза Ферхойген. Еврокомисарят, който водеше преговорите за еврочленството ни, заяви, че „никой не оспорва, че България има проблеми и те са същите като преди десет години – слаб административен капацитет, корупция, нужда от съдебна реформа“. Според него обаче критичният доклад на ЕК от 23 юли е „моментна снимка на състоянието на България, без да покаже какво е направено, а България от 90-те години не може да се сравнява с България от 1999 г., нито тя - с България от 2008 г.“ „Докладът не указва мястото на страната в ранглистата на държавите - членки на ЕС, защото такива доклади се правят само за България и Румъния заради притесненията от присъединяването им. Това не значи, че другите членки нямат подобни проблеми. Ако ЕК приложи същият механизъм спрямо останалите евространи, ще се получи доста интересно“, отбеляза Ферхойген. Той допълни, че е необходимо по-добро взаимодействие с ЕК и изрази надежда, че „у българите не личи огорчение и фрустрация от посочените недостатъци, защото те са същите като преди 10 години“. Ферхойген обаче смята, че те са решими с усилията на цялото общество. Не виждам евроскептицизъм сред гражданите, с изключение на българската опозиция, която е много шумна, каза той по повод протестите пред МС, озвучени и от „Атака“. „Чух отвън музиката на Вагнер, което за някои от нас събужда много неприятни спомени“, заяви еврокомисарят по индустрията. По думите му това прави лошо впечатление. Необходим е диалог с Русия Стабилността в Кавказкия регион не може да бъде постигната без диалог с Русия, каза Ферхойген. На въпрос за позицията на ЕК той каза, че е в процес на подготовка и препоръча да се изчака срещата на върха по инициатива на френското председателство идната седмица. „България е нужна на Европа. Тя е страна от Черноморския регион с контакти във всички посоки и ще ни помогне за разрешаването на трупащите се проблеми там“, каза още той. Еврокомисарят припомни, че България има много по-добри възможности за експорт на енергия в сравнение с останалите страни в ЕС. На срещата с министър Петър Димитров е станало дума за затворените малки реактори на АЕЦ „Козлодуй“, но това е било условие за присъединяването ни към ЕС и част от напредъка на страната към втората ядрена централа, казал зам.-шефът на ЕК. Във връзка с атомната енергетика Ферхойген подчерта интереса на немската RWE да стане стратегически партньор на НЕК при изграждането на АЕЦ „Белене“. Коментирани са били и проектите на третия пакет от мерки за разделяне на енергийните мрежи и на пакета „енергетика-климат“, в който са регламентирани задълженията за намаляване на въглеродните емисии и търговията с парникови квоти. „Няма да допуснем конкурентността на нашите икономики да бъде възпрепятствана от опазването на околната среда“, заяви Ферхойген. Във връзка с атомната енергетика Ферхойген подчерта интереса на немската RWE да стане стратегически партньор на НЕК при изграждането на АЕЦ „Белене“. Тежестите на бизнеса да намалеят Борбата с инфлацията продължава да застрашава стабилността на страната, но това е въпрос, с който управляващите са наясно, подчерта Ферхойген. При разговорите си с еврокомисаря премиерът Станишев е наблегнал и на проблема с дефицита по текущата сметка и е бил категоричен, че правителството ще продължи да води политика на бюджетни излишъци и запазване на финансовата стабилност. Ферхойген подчертал, че България трябва да се концентрира в областта на иновативните технологии, квалификацията на работната ръка, в енергийната ефективност на промишлеността. Също така и в подобряване условията за развитие на малките и средни предприятия и намаляване на бюрократичните тежести за бизнеса.