Първият български космически турист Красимир Дачев е роден на 22 февруари 1950 г. в град Свищов. През 1974 година завършва висшето си юридическо образование в СУ "Св. Климент Охридски". По-късно (1985 г.) специализира американско право и правни институции в град Залцбург, Австрия. Владее свободно английски, италиански и руски език. Преди 10 ноември 1989 г. повече от 12 г. е главен юрисконсулт в Националния комитет за използване на космическото пространство. Председател е на Управителния съвет и изпълнителен директор на "Свилоза" АД в Свищов и „Група технология на металите "А. Балевски" холдинг“ АД. Зам.-председател е на Българската търговско-промишлена палата. - Г-н Дачев, кога и как възникна идеята ви да летите в Космоса? - В началото на миналата година, но тя е в главата ми от доста време. Ръководител съм на национална космическа програма, свързана с двата български спътника „България 1300“, с полета на Георги Иванов. Имам 15 години, пряко свързани с Космоса. Вторият българин съм след известния „шпионин“ Иван Асен, който стана член на Международната академия за космическо право – Франция. - Какво точно ви подтикна към тази стъпка? - Просто се чудех как да се провокирам, да взема нещо да се раздвижа. От 20 години не съм се засилвал трамвай да хвана, защото не се возя в градския транспорт. Все пак съм майстор на спорта по лека атлетика, хвана ме срам от самия мен. Прочетох статията на Ричард Брамсън за новия проект „Спейс адвенчър“ за космическия туризъм като алтернатива на орбиталните полети. Написах писмо, за да видя какво ще ми отговорят. Тайно си мислех, че ще ми пратят медицински формуляр и след като ме изследват, ще преценят, че не ставам. Нещо от рода на „не ставаш, имаш патологии, изкривявания“ и т.н. Обаче пратиха ми формуляр, минах на всички необходими прегледи в България, направих снимки и ги изпратих обратно в САЩ. Това се случи през май, 2006 година. След две седмици американците ми отговориха, че се извиняват, защото са ми изпратили формуляри за орбитални полети, а не за такива до близкия Космос. Но всичко било наред и съм бил в абсолютна кондиция. И така дадоха ми банкови сметки, а аз преведох парите. Всъщност това изобщо не е някаква екзотика. Пример – Джон Глен, който летя на 75 години. - Добре, а някакъв страх у Вас, суеверие няма ли? Стив Фосет още не са го намерили?! - Не само Стив Фосет, преди два месеца например космическият кораб, с който трябваше да летя, избухна. Сега още се разследват причините за аварията, поради което ще се забави и моят полет, но със сигурност ще стане догодина. Иначе страх не изпитвам. - Колко Ви излиза удоволствието разходка в Космоса? - Доста по-малко, отколкото орбиталните полети – те струват по 20 млн. долара. Още крайна цена няма, но ще е между 100 000 и 200 000 долара. - Колко ще продължи полетът? - С подготовката – една седмица. А иначе самия полет е 3 часа. Това си е доста време, което смятам да използвам съвсем рационално. - Откъде ще излетите? - От пустинята Мохаве, от първия частен космодрум. Трябва да се качим на 100 км височина, защото Космосът е след 96-ия км. - Близостта до Господ няма ли да Ви стресира? - И целият му управителен съвет няма да ме стресира. Както Ви казах, аз си имам стари връзки с Космоса. - Търсачката „Гугъл“ определи доста примамливи цени за снимки от Космоса, смятате ли да се възползвате от тази оферта? Ще правите ли снимки отгоре? - Разбира се, но съвместно с Българския институт за космически науки. Обичам да капитализирам всяко упражнение. Така че няма да е чиста екскурзия, ще съчетая нещата. Инвестицията със сигурност ще си струва. - Да минем тогава на земни неща. Заел сте се с нелеката задача да възродите идеята за хидровъзел Никопол – Турну Мъгуреле. Какво се случва сега с него? - Това е един стар, брадат проект от времето на Живков и Чаушеску, нереализиран поради отказа на Русия тогава да даде зелена светлина на двата проекта. Става въпрос и за хидровъзел Силистра -Кълараш. Ние извадихме от нафталина Никопол – Турну Мъгуреле, даже направихме среща в Румъния с всички заинтересовани страни от държавно до регионално ниво. Най-интересното е, че всички бяха за реализация на идеята . Тяхната хидрокомпания, която прави вецовете, също възприе тази идея въпреки факта, че поради по-ниския им бряг на румънците ще им се наложи да правят над 250 км диги. Ние в това отношение сме по-добре. С този проект ще се реализират няколко основни цели - плавателността ще се увеличи, ще се произвеждат около 700 мегавата електроенергия, колкото е мощността на затворените енергоблокове в Козлодуй, ще взимат транспортни такси, ще се направи мост над съоръжението. Всичко това ще увеличи икономическото развитие на региона, ще се сведе до минимум наводнението, няма да има проблеми с напояването, ще се спрат ерозийните процеси. Всичко това може да стане, без държавата да хвърли една стотинка. - Колко ще струва целият проект? - Оценява се на около 4 млрд. евро, но към него проявяват интерес редица частни сериозни финансови компании и на практика държавата, както вече казах, няма да даде нито стотинка. От нея не се иска даже гаранция. И това би могло да бъде пример за така рекламираните напоследък, но за съжаление нереализирани публично-частни партньорства. - И какво казва държавата? - Държавата нищо не казва, мълчи. От три месеца сме пратили писмо до премиера Сергей Станишев, но до момента няма отговор. - Да разбирам ли, че румънците са съгласни, а нашите бавят работата? - Да, така е. Въпреки, че инвестициите на румънците заради дигите ще бъдат много по-големи. Но те осъзнават необходимостта от една такава енергийна система. - Може ли да се каже, че река Дунав е синият коридор на Европа? - От 27 страни - членки на ЕС, Дунав минава през 23. Направете си Вие сметката. Още повече че превозът по реката е доста по-рентабилен и в икономически, и в екологичен план. Но това е повод за друг разговор. - Вие се занимавате и с производство на възобновяема енергия. Има ли бъдеще тя? - Дали има бъдеще? Това е единствената алтернатива на човечеството срещу глобалното затопляне. България има ангажимент към ЕС до 2010 г. алтернативната й енергия да е 20 %. Ако не реализираме такива проекти, никога не можем да покрием тези изисквания. - Къде е България в това отношение? - Движим се в правилна посока. Нашата група, заводите „Вапцаров“, за последните 3 години сме пуснали в експлоатация 28 малки веца. Интересното тук е, че държавата е раздала над 300 лиценза за такива вецове, но много от хората са останали само с лицензите. Правим и машини, които от всякаква биомаса произвеждат електроенергия. В завод „Свилоза“ се правят брикети от биомаса, което е суператрактивно и енергоемко, но все още не се разбира от хората. Те предпочитат да вземат брикети от въглища с 56 % пепелно съдържание и 2400 ккал, както и високо съдържание на сяра. Брикетите от биомаса са с 2 % пепелно съдържание, над 4100 ккал и отсъствие на сяра. Нещата са несравними. Биобрикетите не изхвърлят и вредни емисии в атмосферата. А да не забравяме, че пепелта от биобрикетите е отлична тор за неутрализиране на киселинността на почвата. Нищо не се губи от биомасата. Обмислям пепелта да я превърна в пазарен продукт, за да не се губи наистина нищо. Биомасата може да е на практика от всичко – слънчоглед, царевица, отпадъчна дървесина, всичко. - Вярно ли е, че в Свищов вече има сгради на алтернативно горене? - Да, болницата и „Винпром“-Свищов вече са на брикети от биомаса. И им е три пъти по-евтино. Нашите инсталации идеално пасват за фамилни къщи, много хора в провинцията вече минават на такова гориво. - Другите енергии кои са? - Вецовете, термалната, слънчевата, това са даденостите на България. При вецовете КПД е 90 %. - През 2010 година ще минем ли в графика на ЕС? - С тези темпове доникъде няма да стигнем. Бизнесът подава ръка, но ако няма кой да я хване... Това е. Питайте премиера за сроковете. - Ще го питаме, а вие ще го запитате ли от Космоса, може да ви чуе?! - Ако съм сигурен, че ще ме чуе, със сигурност ще го питам. Въпросите зададе Красимир Николов