В ход е план да се вземат земите на “Кремиковци”. Квадратен метър земя в района от вчера вече се търси за 150 евро, но предлагане няма. Пазарът загря тутакси след изявление на главния архитект на София Петър Диков, че там ще е новият финансов център на столицата. Подгряването обаче върви още от август, когато столичният кмет Бойко Борисов отсече, че “Кремиковци” трябва да се затвори, тъй като трови столицата. В района на комбината на практика са единствените свободни терени, които София може да “усвои” - според градоустройствения план на града е позволено да се разраства единствено в тази посока – на север, тъй като южната дъга е застроена до краен предел. За промяна на градоустройствения план, която да отвори пътя на нови инвеститори, обяви вчера пред “Класа” и кметът на район Кремиковци Томи Николов. Според него само 20-30 на сто от площта на комбината може да се използва за нуждите на металургията, а останалите терени да се освободят за инвестиционни цели. “Кремиковци” е построен върху 24 000 декара земи. На среща в края на август собственикът Прамод Митал заявил на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров намерението си да продаде някои “неоперативни активи” - земя и сгради. Терените тутакси ще си намерят купувачи, тъй като са с напълно изградена инфраструктура. Според разчетите на кмета Николов в бъдещия комплекс можело да се отворят поне 50 000 работни места и хората там със сигурност щели да получават по-големи заплати от металурзите в “Кремиковци”. Столичен общински съветник потвърди неофициално, че такъв план наистина има. Негов колега обаче е категоричен, че Прамод Митал няма да затвори “Кремиковци”: “Той наля в него над 400 млн. Евро и пусна облигационен заем за 350 млн. Евро, как продажбата на земи ще му компенсира това?!” Металургичният комбинат „Кремиковци“ е построен върху 24 000 дка земя, съобщиха източници от дружеството. В момента терените вероятно са не повече от 20 000 декара, тъй като някои заводи са обособени и продадени. В състава на дружеството при приватизацията му през 1999 г. влизаха 42 завода. Сегашният собственик на комбината Прамод Митал притежава около 68-69% от цялата земя. Това е така, тъй като при сделката между собственика на „Кремиковци“ - „Финметалс“, и „Глобал Стийл холдинг“, регистрирана в Люксембург, са прехвърлени 71% от акциите. Люксембургският клон на „Глобал стийл“ е 100% собственост на друг холандски клон, който пък се държи от „Глобал Стийл“, (о-в Ман), собственост на Митал. В края на август е имало среща между министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров и Митал, научи „Класа“. На нея е обсъждано как индийският собственик ще намери парите за необходимите екоинвестиции, тъй като емитираният облигационен заем от 350 млн. евро почти изцяло е отишъл за погасяване на дългове към държавата и монополи. Митал декларирал, че ще отпусне кредитна линия от собствената си компания, а част от парите ще дойдат от продажба на неоперативни активи - сгради и земя. Според специалисти дори да се вземе решение столичният град да се разраства на терени на „Кремиковци“, ще стане трудно и бавно. Едната причина е, че демонтажът на предприятия на комбината ще е сложен и дълъг процес, а другата – че за качествена рекултивация на земята са необходими не по-малко от 20 години. Пазарът реагира незабавно Исканията „Кремиковци“ да се затвори, за да не трови столицата, подгряха цените на пазара на недвижими имоти. Така се стигна до средна цена в района на Кремиковци от 47 евро/кв. м на офертите „продава“ в сайта imot.bg. По данни на агенция „Мирела“ цената за терени там е 45 евро/кв. м. Офертите „продава“ са за 51 евро/ кв. м, 63 евро/кв. м - за промишлени терени и 21 евро/кв.м за земеделска земя. От агенция „Адрес“ обясниха, че предлагането на земя в „Кремиковци“ все още е много слабо. Реалната цена на парцелите там е около 60-70 евро/кв. м, но след изказването на главния архитект на София Петър Диков са започнали да получават запитвания от заинтересувани на цени около 150 евро/кв. м, обясниха от „Арес“. Преди ден Диков обяви, че районът на Кремиковци може да е финансовият център на столицата. Тъй като дълговете на „Кремиковци“ от 645 млрд. неденоминирани лева бяха огромни, на 14 юни 1999 г. 71% от акциите на дружеството бяха продадени на символична цена от 1 долар. Дори и тази цена не привлече купувачи, тъй като дълговете му правеха крайно нерентабилна подобна сделка. Турската мегалургична компания „Ердемир“ се отказа от осъществяване на сделката, като обяви, че не може да поеме изплащане на борчове над 10 млн. долара. Заради това от общия дълг със специална „правителствена рамка“ държавата пое 183 млрд. лв. Сделката трябваше да бъде завършена до 30 юни 1999 г., тъй като „Кремиковци“ беше включен в списъка за финансово оздравяване. В случай, че нямаше купувач, предприятието трябваше да бъде ликвидирано. В замяна на еднодоларовата цена купувачът „Дару метълс“ се ангажира да инвестира 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г. По-късно „Дару метълс“ се преименува на „Финметалс холдинг“, за да може собственикът му Валентин Захариев да избегне ипотеката върху купените акции и да препродаде металургичното предприятие. Предвидено беше още до 30% от средствата, предвидени за инвестиции – около 100 млн. долара, да бъдат изразходвани за възстановяване на минали екологични замърсявания. Към момента на сделката 3,71% от акциите бяха изкупени по линия на масовата приватизация, 19.26% от акциите на дружеството са определени за закупуване при облекчени условия от работещите в дружеството, а 6.03% от акциите бяха определени за удовлетворяване на реституционни претенции.