Николай Ялъмов е изпълнителен директор на „Капман Асет мениджмънт“ и ръководител на финансова група „Капман“. Дружеството, поставило началото на групата, е създадено в края на 1996 г. 39-годишният финансист е магистър от УНСС и с диплома от Международния банков институт. Член е на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). Разговаряме по темата взаимни фондове - финансова схема, при която давате спестяванията си или изобщо свободни пари за управление от такъв фонд. Вашите пари се обединяват със средствата на стотици или хиляди други, за да се инвестират в ценни книжа. - Г-н Ялъмов, как може да бъде убеден българинът, че инвестицията във взаимен фонд е по-изгодна, отколкото да държи спестяванията си на депозит в банка? А и банките предлагат допълнителни бонуси, ако имаш влог при тях. - Не смятам, че са необходими специални средства, за да бъде убеждаван някой. Взаимните фондове ще стават все по-популярни. А и не бих употребил термина убеждаване, а обясняване - за мен това е правилният подход. Този пазар е доста млад в България. Както ние се учим да управляваме добре и резултатите показват, че засега целият сектор се справя добре, така и хората трябва да се уверят, че го правим успешно. - Инвестицията в колективен фонд не гарантира задължително доходност. Научи ли се българинът да преценява риска, като имаме предвид колко пирамиди го ужилиха? - Взаимните фондове са различни от пирамидите - и по начина, по който се управляват средствата, и по хората, които ги управляват. Почти всички, които работим на този пазар, сме хора, които повече от 10 години работят и градят името си. Аз имам една любима фраза, че човек, който повече от 3 години върши едно и също нещо, значи го прави с удоволствие, независимо от резултатите, независимо дали е богат или беден. Така че не бихме зачеркнали тия 10-11 години просто ей така! - Значи работите на принципа “Бързай бавно”? - Всеки един пазар работи на принципа на скачените съдове - търсене и предлагане. Увеличава се търсенето, повлиява се предлагането и обратно. Така че нека да растем стъпка по стъпка заедно с нашите клиенти. - Какви са данъчните облекчения за инвестицията във взаимен фонд? - Както и при печалбата от акции, които се търгуват на фондовата борса, и при договорните фондове положителната разлика не се облага с данък. Защото те се смятат за дружества за търгуване на фондовата борса. Въпреки че най-голямата част от тях е търговия на гише. Тези схеми са измислени и усъвършенствани не в България. Те работят повече от 150 години в света. Чрез тези финансови инструменти са инвестирани може би 45 до 50 % от спестяванията на хората в Европа. - А в България как стоят нещата? - В България в момента са около 2 % от спестяванията, по-скоро 1,6-1,7 на сто. В Полша, Унгария и още няколко от новите страни - членки на ЕС - 7-8 на сто. В САЩ може би над 60 %. Много дълъг път имаме да извървим. - Акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които влагат в недвижимости, конкуренция ли са? - Те заемат друг сектор. Има съществени разлики, които ги отличават от договорните фондове. Примерно АДСИЦ не са задължени за обратното изкупуване. А взаимните фондове при поискване изкупуват обратно акциите или дяловете на инвеститорите. - Като човек, който управлява пари повече от десет години, смятате ли, че си струва още да се купуват акции от АДСИЦ? Предвид твърденията, че цените на имотите са спекулативно надути. - Не мисля, че пазарът в България - след като е пазар, е ненормално да има спекулативен елемент. Фактът, че ние го наричаме пазар, а не е регулирана от държавата схема, значи, че се подчинява основно на два принципа - търсене и предлагане. При положение че търсенето е огромно, а може и да има някаква надцененост, но в крайна сметка всеки има право да реши в кой момент да вложи пари. - Като всеки финансист боравите с доста информация - какво показват вашите анализи, може ли да се очаква силно раздвижване при пазара на земеделска земя? Предлага се даже и данък за нивите, които не се обработват... - Административни мерки биха оказали влияние, но ще срещнат огромна съпротива. По отношение на земята не съм сигурен, че някое правителство ще посмее да го направи. Според моите наблюдения проблемът за земята е в това, че ние сме уникални в Европа и няма ноу-хау, което да възприемем. Никъде в Европа земята не е раздавана така в реални граници. И в рамките на ЕС няма задължителна директива, която да изпълним по отношение на комасацията на земите. Т.е. трябва да си свършим работата сами, ако искаме тоя пазар да върви. А силната накъсаност на земята предопределя цената. В Унгария, Полша и др. декар обработваема поливна площ е около 1000 евро. Но там един голям земеделски производител може да купи достатъчно голяма площ, комасирана на едно място, да я обработва машинно и да му излезе бизнес сметката. В България тази накъсаност и невъзможност да се закупи комасирана земя вдига общия разход на продукцията и в това е липсата на интерес. Това е, като да си купите апартамент от 100 квадрата или да почнете да си го купувате от 15 собственици на идеални части. Естествено, че цената ще е различна. Докато не се реши този въпрос, пазарът на земеделска земя няма да тръгне. - Какво още трябва? - Трябват инвеститори - и то големи, в регионален мащаб. Те да са локомотивите на пазара, а след тях да се закачат други земеделски стопани. Но в момента тези, големите, които да теглят, да лобират за решаване на тези въпроси, на практика ги няма. Така че една мярка сама по себе си няма да помогне. Преди време чух за комплекс от мерки, които се обсъждат, и едната от тях е в кадастъра да залегнат принципите на етажната собственост. В смисъл - законодателят казва: по-малко от 10 декара парцел не може да съществува, независимо колко съсобственици има. И оттам вече решението за продажба се взема с мнозинство. Ако 70 % от тези собственици са съгласни да продадат, другите просто си получават парите в банка. - Често ли се сблъсквате в работата си с типичната за нашенеца мнителност - хем иска да си множи парите, хем смята, че този, който знае как, ще му вземе много за “умножението”? - Мойсей 40 години е водел евреите из пустинята, преди да ги върне обратно в обетованата земя - за да се обнови кръвта. Хора, които са на една определена възраст, едва ли биха инвестирали при нас. За тях депозитът ще си остане основна форма на спестяване - това е ясно. Но не е фатално. Основният проблем на по-възрастните българи е, че по принцип нямат финансова култура. Не е тяхна вината, че не могат да избират свободно. Самата преценка вече е усилие. Ако са решили и битовите си проблеми като цяло, това усилие се опитват да го избегнат. При младите хора капиталовите пазари са вече част от техния живот, ако щете - и от тяхното възпитание.