От вчера на Балканите има нова държава. Подобно на Тайван, който се отцепи от Китай през 1949 г. след кървава гражданска война, и Косово се отдели от Сърбия след кланета и десетки хиляди жертви. Но не поради идеологическа, а поради етническа несъвместимост. Тайван заедно с Ватикана единствени не членуват в ООН. Такава ще е и съдбата на Косово. За разлика обаче от азиатския остров, който поддържа дипломатически връзки едва с двайсетина африкански и южноамерикански страни, Прищина ще бъде призната в най-близко бъдеще от около 100 чужди столици. Тя се намира в средата на Балканите и този факт не може да бъде пренебрегнат. Поради същата причина е много важно да не се допусне ново напрежение в европейското буре с барут. Сърбия вече обяви, че няма да вкара в употреба военната си машина. Отделни националисти и дори цели техни формирования не би трябвало да успеят да запалят нов пожар на Балканите. Икономическите санкции и блокади също не представляват сериозна заплаха за съседите, включително за България. Все пак светът още си спомня Берлинския мост, пред който дори могъщият Съветски съюз се оказа безсилен. Така че след време и България трябва да признае независимо Косово. Не сме САЩ, за да го подкрепим първи и ненужно да предизвикваме сърбите. Но не трябва и да сме последни, а да се опитаме да се възползваме от откриващите се икономически възможности в една нова страна, в която живеят и хора от български произход.