Да си имаш кръстник в Америка
Да си кръстник е голяма почит, целуват ти ръка, даряват те богато, канят те на всеки празник. Усещане за тежест и респект витае около тази мисия.
Да си кръстник е голяма почит, целуват ти ръка, даряват те богато, канят те на всеки празник. Усещане за тежест и респект витае около тази мисия.
Едва ли се чувства точно така тези дни посредникът на ООН Матю Нимиц, на който бе отредена изключителната задача да предложи новото име на Македония, за да може тя да бъде поканена в НАТО и да й се отворят вратите за ЕС. Сега е въпрос на дни да има кръщене, защото срещата на върха на алианса в Букурещ е в началото на април. За да не се получи конфуз с гръцко вето в румънската столица, в Брюксел и Вашингтон усилено търсят решение.
Съседката ни си живее от години с две названия – едно за пред света – Бивша Югославска Република Македония , с което тя членува в ООН и участва в международни конференции, друго – за роднини и приятели - Република Македония, заковано в конституцията, признато и от България, и от САЩ. Сега се търси трето – ново и завинаги. Матю Нимиц сигурно се събужда и ляга с именник. Досегашните му предложения бяха отхвърляни или от Атина, или от Скопие, или и от двете столици. Според последните индикации от Вашингтон на 19 февруари в гръцката столица посредникът на ООН ще хвърли на масата ултимативното име „Демократична република Македония“. То се харесва лично на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс. Тя вече се срещна с гръцкия външен министър Дора Бакояни и с македонския й колега Антонио Милошоски и ги „посъветва“ да направят компромис. А да не би да излезе накрая, че Македония си е намерила кръстница? Да се готви да целува ръка.