Кметствата във Връбница, село Мрамор и сдружение „Еко Мрамор“ протестираха вчера пред Министерството на околната среда и водите, защото не искат кариери за пясък и чакъл в района си. Пречат им да правят „зелен туризъм“ и изобщо грозят и цапат пейзажа. Резултати от този протест вероятно няма да има. За съжаление и плановете на Мрамор да стане една апетитна туристическа дестинация край София, също няма да се сбъднат. Ще се сбъдне само промишленият изглед на кариерата за добив на чакъл и пясък. По традиция от прехода екопротестите се превръщат в зрелище, което не води до диалог между страните. С изключение на тези за обгазяването на Русе в зората на демократичните промени. Днес обаче блокирането на столични улици в името на националните паркове Рила и Странджа не тревожи властта и бизнеса, камо ли село Мрамор. Макар че ползата от диалога би била несъмнена, а решенията след това – по-ефективни. Но в България и тази проста демократична истина не върши работа. Пример - протестите на млекопроизводителите. Поканиха ги на разговори, фермери и министри диалогизираха, обещаха им пари. И не им ги дадоха... А керванът крави пътува към София.