Комисията по досиетата оповести 114 имена на министър-председатели и техните политически кабинети от 1990 г. до днес, които са били агенти на ДС . Реакцията на поредната серия „агенти във властта“ беше абсолютно очаквана. „Има скрити имена“, обяви бившият министър на държавната администрация Димитър Калчев. В това междувпрочем са убедени всички. Същите обвинения за политически сделки и скрити агенти прозвучаха и когато комисията по досиетата обяви кои депутати от 1990 г. насам са били сътрудници на ДС. При толкова обществени съмнения за достоверността на данните нормалният изход е един. Комисията по досиетата да спре да обявява имена, които МВР й подава. И да поднови дейността си, когато си прибере архива и може да даде гаранции, че е проверила всичко. В противен случай излиза, че независимият орган, избран от парламента да разсекрети архивите, е само един говорител на МВР. Каквото Румен Петков подаде на комисията, това се обявява. Друг е въпросът, че от цялата тази говорилня няма особена полза. Агентите не си подават оставките от властта, а общественото пространство се задръства от съмнения, вместо да се концентрира върху решаването на реалните си проблеми.