Нора Стоичкова В петък от Генерална дирекция „Полиция” си тръгна комисар Владимир Иванов. След 37години полицейски стаж. По лични причини. И брифингът приключи. От какъв характер трябва да са личните причини, които биха мотивирали човек, посветил цялата си кариера на борбата с „лошите”, да се откаже по средата на пътя? Комисар Иванов е отличен професионалист. Признават му го дори престъпниците. Поредният автогол в мрежата на МВР сигурно е станал повод за шумен банкет в определени кръгове. Които най-сетне ще си отдъхнат. Защото на тази позиция едва ли скоро ще седне човек със същите качества. Въпросът е защо началниците на държавата не се тревожат, когато професионалистите си тръгват? Мит е, че истинският полицай напуска МВР заради обидно ниското заплащане. Тези, на които парите са им малко, не са достойни за полицейската значка. Полицаите не работят за пари. Както учителите, пилотите, учените, тези хора имат съвсем друга мотивация. По цял свят е така. Истинските полицаи си тръгват, защото не ги оставят да си вършат работата. На всичко отгоре системно ги преструктурират. За 18 години дори служба „Кадри” в МВР едва ли може да изчисли с колко професионалисти се е разделила системата. Заради това престъпността процъфтява, защото печели от това обезкръвяване. Много често уволнените полицаи намират работа именно при престъпниците. Защото, когато не можеш да намериш реализация в системата, на която си дал всичко, или се пропиваш, или започваш да си отмъщаваш. Печелейки добри пари на гърба на бившите си колеги. От знанията, които си получил в полицейската школа и за които е плащала държавата. От оперативната информация в полицейските разработки, която в този случай става единствено за продаване. Ето това е причината мафията у нас да си има държава, както писа навремето Христо Калчев. А не някакви свръхестествени сили, родени в болните мозъци на политиците. Които с пренебрежимо малко изключения до един са в кюпа на виновните за процъфтяването на организираната престъпност, мафията, корупцията, ако щеш – дори моралната деградация на нацията. Защото са движещ механизъм на силите, които управляват политическите процеси и въртят парите в държавата. Които сили имат съвсем други планове. Образно казано - да ловят сомовете в мътна вода. Затова основната им грижа е да дестабилизират МВР максимално – цел, която среща изключителна политическа подкрепа. Напук на предизборните обещания, напук на Брюксел, напук на здравия разум. Някой ще каже, че престъпници и политици са се наговорили. Наговарят се, вярно е, ама на по-късен етап. Иначе амбициите на политиците към МВР са ясни – МВР е реалната власт държавата. Нещо като специалитетът фондю за всяка партия. Която само да докопа министерското кресло – глей к’во става! Първата й работа е да махне началниците, за да нареди своите хора. Успоредно започват серия преструктурирания в отделните служби, които спират работа за около година. Докато хората свикнат на кого и как трябва да докладват. Защото основното, с което се занимават полицаите през последните 18 години, не е да преследват престъпниците, а да докладват правилно. „Ние ги хващаме, те ги пускат”, възмущаваше се преди време един главен секретар на МВР. И с право. Защото е ужасно трудно е да се приеме фактът, че целият зор около разкриване и документиране на дадено престъпление е бил за тоя, що клати гората. За полицаите изключително обидно е и отношението към тях от прокуратурата и съда. Които лесно правят на глупак полицията и всички нас, гражданите, които „консумират” тази престъпност. В крайна сметка юристи пишат законите, юристи ги прилагат. Само те си знаят какво правят. Ние всички обаче виждаме, че го правят за пари и на наш гръб. И тая далаверка е майката и бащата на невероятната корупция в държавата. На полицията е оставена единствено функцията да пише статистики. В които задължително да отчита годишния прогрес на някое ново ръководство, което иска тъкмо това да чуе. И които статистики отчитат ефективността на полицейската работа, а не на реалното състояние на борбата с престъпността. А тя е в окайващо състояние. Не само защото в полицията почти не останаха професионалисти, а защото тяхната работа, дори и добре свършена, се посреща на нож от колегите им в прокуратурата и съда. Един пример от годишния анализ на ГДБОП илюстрира нагледно „ефективността” на полицейската работа. Там се посочват разкрити 396 случая на пране на пари, от които само 32 са минали крачка напред - образуване на дела. Познайте отведнъж колко от тях пък ще преминат успешно през съдебна фаза и ще приключат в осъдителни присъди. Защото борбата с престъпността, ако не е превантивна, е кауза пердута. Спомнете си приказката за счупената стомна, момчето и закъснелия шамар. Борбата с престъпността не трябва да тръгва от планове и програми, от разни статистики, които дори и точни, звучат на обикновените хора, като стъкмистики. Борбата с престъпността, както борбата с всяко нещо, започва от малките неща. Такова малко нещо е стиковането на действията между полиция, прокуратура и съд. Такова малко нещо е да се спрат безкрайните преструктурирания, окрупнявания и омалявания, резултат от мегаамбициите на всеки начинаещ министър-председател, който се събужда с отвити крака и решава да тури ред в държавата. И най-вече – хайде да не си пускаме професионалистите на лъвовете. Че плячка не остана.