Няма друг изход – трябва да се внася работна ръка в България. Колкото се може по-бързо, защото не го ли направим, икономиката ни няма да е конкурентна, нито ще се повиши производителността й. Макар че и сега не е, тъй като едва 20% от фирмите ни осъзнават, че има нужда от иновации, а средствата за технически нововъведения достигат не повече от 100 млн. евро годишно. „Почти като на едно средно голямо европейско предприятие“, забелязаха от Световната банка. Проблемът с квалифицираната – и не толкова квалифицирана, работна ръка обаче е за всички малки, средни и големи предприятия в България. Социалният министър Емилия Масларова щастливо отчита как е спаднала безработицата, но не споменава, че производителността и ефективността не растат никак бързо. От няколко месеца работодатели и бизнес преговарят с цел обмислянето на обща стратегия за внос на работници. Импортът ще е главно от източните икономики. Но този път едва ли виетнамци ще работят в „Кремиковци“, както при соца... Развитите държави изнасят производства все по на Изток, а неразвитите като България – ще внасят оттам. Поне сме уцелили вярната посока.