И четвъртият опит на Филип Димитров да прокара Закон за правилата срещу конфликт на интереси сред висшите държавни длъжности е обречен предварително. Предложението на синия депутат да бъде тутакси уволнен чиновник (без депутатите и министрите), чиято съпруга или тъща е спечелила обществена поръчка от същото ведомство, изглежда стряскащо за мнозина. Поне толкова, колкото легендата за хан Крум, който с цел да ликвидира пиянството в царството, изкоренил всички лозя. Да оставиш бюрокрацията на сух режим е благородна задача, която не се удала никому из познатите ни републики и монархии, демокрации и диктатури. Пък у нас е всеобщо споделено усещането, че при тези ниски заплати, дори да режат ръцете на подкупните служители, те ще продължават да крадат с други части от тялото си. Донкихотовските усилия на Филип Димитров заслужават овации, но мнозинството в Народното събрание е настроено далеч по-лежерно. Повечето законодатели са солидарни с чиновничеството и имат навика да употребяват държавните институции за лично благо. Да не говорим, че така наречените публични отчети за имуществото и разходите на депутатите могат да бъдат определени като „празник на лъжата“. Понеже, ако цифрите в тях са верни, ще излезе, че голяма политическа партия се издържа далеч по-скромно и от девически манастир.