Осем милиона лева бюджетни средства е „усвоила” фирма „Екоинженеринг” за рекултивация на терени, свързани с уранодобива. Парите ги няма, изгубили се и следите на дружеството, работата – по българска традиция, не е свършена. Макар че е възложена от 1998 г. Иначе уранодобивът в България се закрива от 1992 г. с Постановление № 163 на кабинета на Филип Димитров. На 16-атата година от старта на този процес, когато вече и „Подкрепа” забрави бойните миньорски отряди, които вдигаше на крак тогава, рудниците са „затапени”, но последиците така и не са ликвидирани. Въпреки милионите, дадени от бюджета през всичките тези години. Сякаш атомна бомба е паднала през 1992 г. Изглежда Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на финансите, а защо не и прокуратурата, трябва да зададат няколко смислени въпроса на „Екоинженеринг РМ” ЕООД. Първо, защо през 2002 г. още не е бил приключен процесът по предаване на документите на въпросната фирма за това какво е свършено и какво не е свършено по ликвидацията. А е започнало през 1998 г. Второ, какво е станало с утвърдените за 2002 г. от енергийното министерство близо 6,7 млн. лева на „Екоинженеринг”, за да се справи екологично с последиците от уранодобива? Трето, какво е станало с още 20,075 млн. лева, искани от „Екоинженеринг” за периода 2003-2005 г.? А това, че ликвидаторите са с високи ликвидни позиции в България, си го знаем.