Йосиф Аврамов През първото полугодие на 2006 г. 40-ото Народно събрание прие три закона в областта на финансовия контрол в публичния сектор, изготвени от екипа на бившия министър на финансите в периода Милен Велчев: Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, Закон за вътрешния одит в публичния сектор и Закон за държавната финансова инспекция. Независимо от редица не дотам обосновани текстове в тях и някои постановки, останали само като добри пожелания (например: в министерствата, общински съвети и другите субекти в публичната сфера все още не са изградени одитни комитети и комитети за финансово управление и контрол от външни експерти по финанси и одит) реформата в тази област бе осъществена. За целта бе оказан и известен натиск за ускоряването й от Европейската комисия. Близо две години над 1000 вътрешни одитори в публичния сектор упражняват тази нова за България професия. В някои публични организации обаче междувременно се извършиха трансформации и в резултат дирекции "Вътрешен одит" от няколко души станаха звено от 1 вътрешен одитор. В държавното предприятие в системата на Министерството на транспорта - "Транспортно строителство и възстановяване", с промяна на устройствения му правилник от началото на 2008 г. бе закрита едноименната дирекция. Друга слабост са незаетите места. Критерии за публичния сектор Необходима е промяна в Закона за вътрешния одит в публичния сектор още през първото полугодие на 2008 г., за да се прецизира в кои ведомства от публичния сектор трябва да има звена за вътрешен одит и колко вътрешни одитори да се назначават за съответен обем дейност като: оборот, ако е държавно или общинско предприятие (например на 10 млн. оборот); размер на държавната субсидия (например на 5 или 10 млн. лева субсидия); размер на контролираните средства по оперативните програми на ЕС; численост на персонала или други обективни критерии. Чрез изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор да се даде срок от 6 месеца или най-много 1 година, в който да приключи изграждането на одитни комитети и комитети за финансово управление и контрол в организациите в публичния сектор. В противен случай професията вътрешен одитор ще стане не особено престижна и недооценена у нас. В корпоративния сектор в България освен в банките, където е налице задължението по силата на Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките, още не е изготвен и приет специализиран нормативен акт (закон или наредба към Търговския закон) за корпоративния вътрешен одит. В големи компании като БТК и мобилните оператори "Глобул" и "Мобилтел"; "Петрол холдинг" и др., както и в повечето застрахователни дружества са изградени звена (дирекции или управления) за вътрешен одит. Някои от тях са част от големи чуждестранни корпорации, в които в компаниите майки отдавна има специализирани звена за вътрешен одит. Вътрешните одитори в корпоративния сектор се ръководят единствено от издадени и утвърдени от управителните, респективно от надзорните съвети на съответните фирми, правилници и наредби. Но освен това е необходим и специализиран закон, в който да бъдат регламентирани и двете основни задачи на корпоративния вътрешен одит: 1.Оценка, анализ и управление на риска в корпорацията в условията на силно конкурентна пазарна среда. 2. Добавяне на стойност към тази, която заработва понастоящем предприятието. Прилагат се също и основните принципи на финансовия контрол за икономичност, ефикасност и ефективност в корпорацията. Публичните компании - извън обхват Това особено е необходимо за публичните компании, които се листват на фондовата борса с цел защита правата на дребните акционери. Да си припомним януарския срив на Българската фондова борса (БФБ), отражение до голяма степен на срива на световните борси. Но докато германският индекс DАХ на 21 януари се понижи с 8,6 %, британският FTSE загуби 5,5 % от стойността си, а френският Сас-40 - 6,8 %, то българският СОФИКС загуби цели 32,34 % от най-високото си равнище (1952,40), регистрирано през октомври 2007 г. и се върна на нивата си отпреди около една година. На 24 януари индексът СОФИКС бе едва 1321,01 пункта. Капитализацията на БФБ, която бе преди срива около 25 млрд. Лева, бе намалена с около 1/3, което за сравнително млад капиталов пазар, като българският може да се оцени като извънредно силен финансов удар по българските инвеститори в ценни книжа. Изтеглиха се крупни чуждестранни портфейлни инвеститори от борсата ни. В случай че публичните дружества - "играчи" на БФБ, имаха корпоративен вътрешен одит (както публичните компании в Германия, Великобритания и Франция), загубите им неминуемо щяха да са по-малки. С оглед минимизиране на евентуални бъдещи загуби е наложително за всички публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни компании (в някои като "Алианц България", "ДСК Гаранция" и др. има вътрешен одит), пенсионно-осигурителни дружества, взаимни фондове и АДСИЦ да се изградят звена за вътрешен одит. Комисията за финансов надзор не е в състояние да принуди визираните неколкостотин публични дружества у нас да създадат специализирани звена за вътрешен одит. Ето защо е необходимо подготвянето и приемането на специализиран Закон за корпоративния вътрешен одит. Наистина българският бизнес в името на сигурността на своите инвеститори ще бъде натоварен с допълнителни разходи за издръжка на звено от вътрешни одитори, но определено си заслужава да ги поеме с оглед избягването на катаклизми като януарските. По този начин ще приключи изцяло реформата в областта на финансовия контрол у нас, започната за публичния сектор през 2006 г.