Бившият вече ръководител на фонд “Републиканска пътна мрежа” Веселин Георгиев подаде оставка, която беше приета с благодарност. И както казваше един диктатор, “Няма човек, значи – няма и проблем”. В конкретния случай проблемите може да са за фирма “Биндер”, в която е бил той, а след това – брат му Емил Георгиев. Може компанията отново ще се върне към “скромните” обществени поръчки от 5 млн. лева, спечелени от пътния фонд, преди г-н Георгиев да го оглави. Но в българската пазарна конюнктура трябва да се отчитат и тези рискове. Случилото се отпреди ден обаче е поредната илюстрация как се решават проблемите с корупцията. Преди да се стигне до разплитането на историята, набеденият е уволнен/освободен. Така, от една страна, властта лицемерно казва как при най-малкото съмнение се освобождава от тези, в които са се “усъмнили”, а от друга – прекъсва връзката, за да не стигне проверката по-нагоре. Смешно е да вярваме, че при страна с размерите на България отговорният за Георгиев зам.-министър в МРРБ и самият министър са прочели най-напред във вестника за “конфликта на интереси”. Или че двамата “изпържени” чиновници от пътния фонд са взели рушвета за себе си, след като дори не е зависело от тях да решат проблема... Ако управляващите си мислят, че сияйният им лик не се цапа, когато всичко остава под юргана на коалицията, твърде са се заблудили. Брюксел отново им напомни: решетки вместо оставки.