Петкан Илиев Преди време МВФ нарочи безмитната търговия като една от големите вратички, през която изтичат парите на хазната. Безмитни магазини трябвало да има само на летищата. Сега вътрешният министър отново повдигна въпроса за ограничаването на безмитната търговия, тъй като тя ощетявала бюджета с минимум 500-600 млн. евро годишно. Председателят на браншовата организация на безмитните оператори веднага реагира и спомена, че това е невъзможно, след като приходите им са паднали от 114 млн. евро през 2006 г. на 70 млн. евро през миналата година. В случая има една малка подробност, че вътрешният министър има предвид не само безмитните магазини, но и безмитните бензиностанции и тогава цифрата става по-достоверна. Дали обаче закриването на безмитната търговия ще реши проблема? Подобен подход наподобява на Сталиновата максима “Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем”, т.е. “има магазин - има проблем, няма магазин – няма проблем”. Съмнявам се обаче подобна мярка да прекрати контрабандата (най-вече на цигари и алкохол). Тя просто ще се измести към други канали. Нещо повече, подобно решение само ще ни нареди до страни като Беларус, където само с едно писмо от Държавния митнически комитет на републиката беше “препоръчано” да се прекрати търговията и повече да не се приемат стоки за реализация в тези магазини. Решението за закриване на около 50-те магазина в страната бе мотивирано като борба с нелегалните доставки на алкохол в страната. Въпросът обаче има и друга страна. Ако се вземе решение за закриване на безмитната търговия, дали родната политическа класа ще се справи с тази задача . Съмненията са огромни, тъй като всички демократични правителства правиха опити за закриване на фришоповете, започвайки от 1990 г., когато финансов министър бе Иван Костов (той не успя да направи това дори когато беше премиер), но нито едно не успя да стори това. През 2003 г. финансовото министерство също обяви тяхното закриване, но 500-те милиона лева, които се въртят в бранша годишно, се оказаха голям залък и за царския кабинет. Ако си припомним тогава само ден след заплахата за закриване на техния бизнес, те реагираха, заявявайки, че по този начин хазната ще загуби около 100 млн. евро годишно плюс косвените загуби от продажби, които ще се поемат от конкуренцията в съседни страни. Тогавашното правителство обаче си замълча и не контрира безмитните оператори с факта, че около 30% от пазара на вносен алкохол преминава контрабанда през фришоповете, сочи проучване на „Коалиция 2000“ и Центъра за изследване на демокрацията. Още по-страшна е картината с контрабандата на цигари, течаща през безмитната търговия. Публична тайна е, че близо 2/3 от цигарите, регистрирани в безмитните магазини, се изнасят за Западна Европа (да си припомним т. нар. английски канал), а останалата част влиза вътре в страната. Експертните анализи сочат, че през последните 15-16 години безмитните магазини се превръщат в сфера, за която на най-високо политическо равнище се вземат решения за разпределянето на доход, генериран от злоупотреба с акцизни стоки . Според оценка на анализатори към „Коалиция 2000“ два факта поддържат подобно твърдение: - Първо, разрешенията за безмитна търговска дейност по граничните пунктове може да се получават само на най-високо политическо равнище. - Второ, политиците често са използвали печалбите на “Трансиимпекс” за решаване на финансови кризи в публичния сектор, като например БДЖ. Това е потвърдено при неофициални интервюта с големи западни вносители на известни марки алкохол (вж. “Контрабанда, транспорт и организирана престъпност”, ЦИД, 2004 г.). Според експертните оценки пак в същия анализ съществуват две основни схеми за нарушения на митническия и данъчния режим през безмитните магазини: Първата схема е свързана с пласирането на дребно на стоки, закупени от безмитните магазини. Тук наред с неорганизираната контрабанда съществуват и по-големи мрежи, включващи няколко десетки души, правещи по 10-20 курса дневно. Контрабандните стоки се складират в специално наети квартири в близките села, след това ги поема незаконно изградена дистрибуторска мрежа към вътрешността на страната. Втората схема нанася по-големи щети на бюджета и е свързана с незаконния внос на едро – контейнери с акцизни стоки (алкохол и цигари). Има различни хипотези за главните действащи лица в нея. Основната е, че са различни от собствениците на безмитни магазини (вкл. и Доктора), но цигарите се докарват от външнотърговски фирми, регистрирани в офшорни зони. В крайна сметка безмитните оператори могат да си направят харакири с намеренията си за нова ценова политика, която ще доведе до поскъпване на цигарите и до различни цени на различните гранични пунктове в зависимост от пътникопотока и пазарните условия. Просто защото това ще засили стимулите за контрабандна търговия заради разликата в цените от двете страни на границата. А по оценки на самите участници на пазара на вносни стоки от едната страна на спектъра на импорта се намират т. нар. “бели” (това са изцяло легалните и законовите) схеми, които покриват около 1/3 от общия обем на вноса, въпреки че този дял има тенденция към явно нарастване. Доказателство за това е и трайната тенденция към увеличаване на митническите приходи. На другата страна са “черните” (чисто контрабандни схеми, които по максималните оценки обхващат около 10% от вноса). Що се отнася до основната част от импорта, тя се осъществява по схеми, които се намират по средата – в “сивата” част на спектъра (полулегални и полуофициални). Тоест хляб за всички ще има по границата.