Яна Добрева Автобус. Пътници. Мрачно излъчване. Проблеми. Тъги. Мълчание. Въобще - автобус. На фона на тази обща неволя изведнъж – контрольор! Млад и приличен на вид. Можеше да е сред масовката в киноцентъра. Понеже е характерен типаж. Можеше да учи. Да е хамалин. Да не е комплексар. Или каквото си избере. Но той е контрольор. Това искал – това станал. Лошо няма. Столичната компания за градски транспорт има нужда от контрольори. Къса си той билетите, поглежда картите и по едно време се чува радостното му възклицание. Опаааа, някой няма билет! Истинско щастие за контрольора – това зарежда сърцето и джоба му. Започва се разправия. Пътниците мълчат. Само гласът на контрольора се разраства. Гражданите се обръщат, поглеждат и пак мълчат. Става направо монологичен скандал. В пиеса би интригувало. На живо обаче децибелите блъскат в главите и диафрагмите. Лицата в превозното средство се угрижват още повече. Но упорито мълчат. „Ще те сваля от автобуса и ще те смачкам от бой!” – прокънтява вездесъщият контрольорски глас. Дори идеята за мачкане и за бой не помръдва седящите и стоящите. Притичвам до края на автобуса, за да видя кой ще е смачканият. Оказва се младо момиче, лицето й се е свило, тялото й се е сковало Хубаво момиче. В други времена контрольорът щеше да напише любовна поема при вида й. Но в днешните времена той иска 7 лева глоба, а тя ги няма. Затова ще я свали (не в преносен смисъл, уви!) от автобуса и ще я мачка... от бой. Пердето ми пада при тази гледка и започвам да викам по-силно и от него. Нататък не е интересно. Вярно е, че трябва да имаме билети. И то перфорирани. Обаче е и вярно, че Столична компания за градски транспорт май раздава сини жилетчици на хиени и биячи, на вълци единаци и на цели глутници. Лов на нередовни пътници Крещене, плашене, пръскане със спрейове, биене на всички - деца, жени и старци. Здрави мъже контрольори – можеха да правят любов и деца, но денят им преминава в правене на война. В търсене на виновни. Във викане. В дебнене. В плашене. В биене. В тренировки за бързо и стряскащо нахлузване на синята "униформа". Често и в подмяна на редовни билети с нередовни. И в подобни измами. Въобще – в хищничество. В алчност. В бяс. Бесове си имаме достатъчно Имаме си всякакви войни. Имаме си демони, ужаси и разнообразни кахъри. Не е ли време Столичната компания за градски транспорт да вземе и да ни спести поне един от тях, като измисли цивилизован начин за контрол на пътниците! Не е нужно чак толкова дълго да се замисля. По света отдавна са съчинени форми на общуване между пътниците и контролиращите ги органи, в които никой никого не сваля от превозните средства и не го смачква от бой. По света е съчинен мир. Но ние пак си правим време за крещене и време за биене. Време за унищожение. И най-вече – време за мълчание.