Андрей Райчев Толкова силни са комплексите на бившите комунисти, че в страната се води спор между гледни точки от ХVІІ и ХVІІІ век и никой не смее да се намеси. Допреди седмица се обсъждаха два варианта за въвеждането на религиозно обучение в училище: Вариант А, век ХVІІ. Пряко и навсякъде се въвежда православно вероучение. Свещениците задължително (и всъщност принудително, ако говорим за турчетата и еврейчетата) научават децата ни да се молят, да знаят за Авраам, Исак и Яков, за Моисей и къпината и пр., и пр. Това не е шега, а официална позиция на Синода. Прилича малко на неотдавнашното предложение на г-н Волен Сидеров законите на страната да минават за окончателно одобрение през въпросния наш Синод. Само си го представете: през първия час учителят по физика разяснява, че „все пак тя се върти”. През втория час карат детето ни да повтори думите на Галилей за пред Инквизицията – че „не се върти”. Че, впрочем, така започва учебникът, „всички създания са Божи твари”. Третият час си говорят вече за Дарвин и еволюцията... Вариант Б. Смекчен, в духа на ХVІІІ век. Пак задължително (и принудително за друговерците), но не свещеници, а завършили богословие преподават на децата ни не единствено православие (но и 10 на сто ислям и будизъм). И не ги карат насила да се молят, а само обясняват смисъла. И не наизустяват Библията, а заучават нейни преразкази. Всичко това под флага да се учи не „религията”, а „за религията”. Но напълно отсъства дори идеята да се каже нещо за кръстоносците, за фундаментализма, за Инквизицията, за сенчестите страни в историята на църквата. Представям си и теста на финала: „Адам е връчил на Ева: а) ябълка; б) круша; в) банан”. И властите се канят да въведат едно от двете, ако не от тази година, то от догодина... В която връзка си струва да се кажат поне четири неща. 1. Говорят, че тези мерки ще развият ценностите у децата ни. Чиста глупост е представата, че знанието прави човек по-добър и/или толерантен. Сведенията за Десетте божи заповеди не повишават съществено спазването им. Все едно да се преборим с наркоманията, като въведем задължително изучаване на медицина... 2. Въобразяват си, че така ще се приобщим към нещо духовно, а всъщност това просто е грубо нарушение на нашата свобода. В страната живеят 50 процента атеисти. Други 25 на сто вярват в Бог въобще, без връзка с някакво изповедание. 3. В България има около 15 процента възпитаници на ислямските традиции. Налагането на огромен брой такива деца да учат насила за православие е чисто и просто игра с една от нашите дълбоки рани, която е прясно зараснала и доскоро кървеше... 4. Илюзия е, че това ще повиши ролята на Църквата в обществото. Нашата дълбоко нереформирана православна Църква е в момента може би най-богатият субект в страната след правителството. По някои оценки тази Църква има собственост от 5 000 000 000 евро. Въпреки това тя продължава да не бъде отделена от държавата..., а само от обществото! Вместо обратното: да бъде съединена с обществото и решително отделена от държавата (в смисъл - от парите на данъкоплатците). Но за да се съедини с обществото, една Църква трябва да започне да полага усилия по специалността: да ходи по болници, сиропиталища, да помага на слабите и отчаяните... Впрочем, в крайна сметка вероятността да се окажем със задължително обучение по религия в училище е повече от 50 на сто. Вместо да си седим на другия, сега съществуващ и добър вариант. А именно: и сега всяко българско дете може да изучава религия в специално посветени на това часове. Но свободно избираемо. Такъв избор са направили 14 000 от около милион деца. Всяка година броят им намалява... Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле”. Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.