Съветът по сигурност към правителството реши най-после вчера да отдели малко внимание и на проблема с надвисналата независимост на Косово . Този момент назря, след като преди месец външният министър Ивайло Калфин артикулира българската позиция, която всъщност издава липса на позиция – няма да бързаме с признаването на независимо Косово. Във всяка нормална държава заседанията на въпросния съвет по такъв важен въпрос, засягащ сигурността на региона й, служат именно за това, за да подготвят позицията на дипломацията и ръководството на страната. У нас по стар български обичай слагаме каруцата пред коня. И то в последния възможен момент – дни преди президентския балотаж в Сърбия, след който започва реализацията на някой от възможните сценарии. А с Косово България трябва да постъпи така, както навремето с Македония. Защо тогавашният външен министър Стоян Ганев през главата на президента Желев пръв в света призна Македония, а сега държавата се ослушва? Та нали и Косово е част от изкуствено създадената държава на южните славяни, както Македония, само че Белград го има за люлка на държавността си. Ами като е така, да го беше населил масово със сърби, които да не са 10%, а над 50 на сто от населението, и тогава въпросът за независимостта никога нямаше да се постави. Сега косоварите искат да се цепят и България, Балканите и Европа трябва да приемат този факт. Колкото по-бързо, толкова по-добре.