На 21 декември 2001 г. 24 деца бяха премазани, а седем от тях намериха смъртта си заради колективното безхаберие на тези, които уж трябва да се грижат за тях – възрастните. В продължение на 5 г. прокуратурата търсеше възмездие за Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска. От общо шестимата обвиняеми обаче, на първа инстанция съдът прецени, че само двама реално носят някаква отговорност за нелепия инцидент, почернил седем семейства. Ексшефът на Комисията за младежта, физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски отнесе условна присъда и 1500 лв. глоба, защото бил отдал под наем стадион „Юнак”, който в последствие е пригоден за дискотека. С 3000 лв. пък олекна управителят на „Индиго“ Ангел Николов. Повече от година по-късно броят на виновните се увеличи с още двама – т.нар. портиери, които не могли да въдворят ред на входа, вследствие на което се е случила и трагедията. Анри Силаги и Георги Василев отнесоха по 800 лв. глоба за бездействието си и заедно с Николов ще платят 50 000 лв. обезщетение на роднините на загиналите деца. Тогавашният главен архитект на столицата Стоян Янев и шефът на кооперация „Ялта“ Красимир Илиев, който е реалният притежател на „Индиго“, обаче вече на две инстанции остават напълно невинни. Повече от 6 години след кървавата трагедия нито единият поема отговорността, че е издал разрешение за преустройство на стадион „Юнак“, нито другият, че е извършил ремонта, без да се съобрази с всички изисквания за безопасност. Остава ни само да се надяваме, че след като на всяка инстанция осъдителна присъда отнасят по двама човека, Върховният касационен съд ще намери достатъчно основание да осъди Янев и Илиев. Иначе, тежко и горко ни, че живеем в държава без правосъдие.