Евгения Панчова Ние чистим толкова, колкото ни каже общината. Този лайтмотив чуваме непрестанно от концесионера по чистотата на София – инвестиционния фонд "Екуест", който чрез дъщерното си дружество "Новера" управлява трите почистващи фирми – "Волф", "Дитц" и "Чистота София". Общината пък казва, че бюджетът стигал улиците да се мият два или три пъти в годината, а кофите да се извозват средно по веднъж на седмица. И докато възложител и изпълнител спорят кой крив и кой прав, София продължава да е мръсна, кофите да преливат, а напоследък дори затъваме в кал по улиците. "Екуест" иска два пъти повече пари През миналата седмица така и не се разбра колко струва извозването на един тон смет въпреки настоятелните питания на съветници на срещата на общинския съвет с концесионера. Сега на помощ май ще се притече независим оценител, който да каже :"Ето, това ви струва." Макар че все пак се оказа, че "Екуест" има някакви разчети за необходимите пари и те са някъде два пъти повече от тези, които дава кметството. И докато община и чистачи спорят чия е вината за непочистените улици, от опозицията в градския парламент постоянно валят изказвания, че не е ясно какви пари са необходими, за да светне градът. Като не била ясна целта, нямало как да бъде преценено дали се върви в правилната посока. Затова и годишната задача за чистота отнесе сериозни критики, че е направена на принципа copy – paste от миналата година. Те пък принудиха кмета Бойко Борисов да я върне за поправка на администрацията си. От своя страна през последните дни градоначалникът постоянно поставя нови изисквания към почистващите фирми, оплака се вчера шефът на "Екуест" и декларира, че ще ги изпълнят в израз на добра воля. Ние искаме да сме партньори с общината, нееднократно заявяват и от "Новера", и от "Екуест". Похвална инициатива. Принципът на партньорството е може би най-правилният, тъй като се видя, че от прехвърлянето на топката полза няма. Преди да има общи действия обаче, няма да е лошо да има и правила. Нека да стане ясно колко ще се чисти, за какви пари и защо едни улици ще се мият 2 пъти, а други – три пъти например. Когато ги има правилата, и контролът ще е много по-лесен. А ако най-сетне влезе и историческата GPS система, би трябвало да отпаднат съмненията в отчетените извозени боклуци. Разбира се, ако тази система показва точно кой камион колко смет вози. На вълка му е дебел вратът, защото върши работата си сам И когато община и концесионер стиснат ръце и се прегърнат, може и София поне малко да заприлича на Виена, тъй като напоследък модата в общината повелява непрестанни сравнения с австрийската столица. Вярно, Виена има същите демографски показатели като София, но тя има и далеч по-добри икономически характеристики. А и принципът там е различен – почистването и обработката на сметта е грижа на кметството. То прибира боклуците от кварталите, то ги обработва в завод – "замък", то поддържа сметище, което незнайно защо няма никакъв неприятен аромат. Вярно, дават някакви стотици милиони евро за чистота, но поне има резултат. В София пък се дават десетки милиони евро, обаче без видим резултат. Няма да е лошо все пак отговорните фактори да се запитат всъщност проблемът в размера на парите ли е, или е сбъркан принципът? И дали ако общината изпълняваше сама социалната услуга сметопочистване, резултатът нямаше да е по-добър? Защото неслучайно народът е измислил поговорката „На вълка му е дебел вратът, когато върши работата си сам“.