В. "Ню Йорк таймс", редакционна статия Преди шест години президентът Джордж Буш започна речта си "За състоянието на съюза" с две силни изречения: "Докато се събираме тази вечер, нашата страна е във война, икономиката ни е в рецесия и цивилизованият свят е изправен пред безпрецедентни опасности. Състоянието на нашия съюз обаче никога не е било по-здраво". След шест години на неизпълнени или неискрено дадени обещания и гафове с исторически измерения Съединените щати сега водят две войни, икономиката върви към рецесия, цивилизованият свят все още е изправен пред ужасяващи опасности и при това изпитва далеч по-малко симпатия и уважение към Вашингтон. Страната е разединена за войната в Ирак, разсичана от безскрупулна теснопартийна политика, обхваната е от икономически страх и е затънала в дебати на практика по всички тези въпроси, пред които Буш се изправи през 2002 г. А най-доброто, което съумя да предложи президентът, бе призив за индивидуално спасение - чудесна идея, която от устата на Буш бе просто поредно извинение, за да абдикира от президентската си отговорност. Неизпълнени обещания Тазгодишната реч "За състоянието на съюза" ни накара да се замислим, че можехме да чуем по-различно изявление, ако Буш бе успял да се възползва от единството, което последва атентатите на 11 септември 2001 г., за да сплоти страната, а не да обсебва още повече власт и да започне злополучната си авантюра в Ирак. Колко по-различна щеше да е речта, ако Буш бе изпълнил на практика идеята си за състрадателния консерватизъм или поне се бе придържал към данъчната дисциплина на старомодния консерватизъм. Колко различна щеше да е тя, ако той наистина бе положил усилия за сътрудничество между двете партии, както обеща през 2002 г., а и много пъти след това. Буш можеше също така да използва речта, за да приветства един балансиран бюджет, при който данъците донасят достатъчно пари, за да бъдат покрити истинските нужди на страната, включващи здравни грижи за бедните деца и възстановяването на (пострадалия от урагана „Катрина“) Ню Орлиънс. Вместо това президентът призова - отново - неговите данъчни намаления да станат постоянни и заплаши да наложи вето на законопроекти, които предвиждат прекомерни държавни разходи - идея, която отсъстваше от програмата му, когато републиканците имаха мнозинство в Конгреса. Ако Буш си бе вършил работата както трябва поне през последните няколко седмици, той можеше да използва речта си, за да приветства едно истинско споразумение между двете партии за стабилен план за стимулиране на икономиката. В добавка към данъчните облекчения, вече договорени между Белия дом и Камарата на представителите, президентът можеше да е оповестил разумни предложения за повишаване на помощите при безработица и временно увеличаване на купоните за храна за най-уязвимите граждани. Прозрението на президента Това не са идеи само на демократите. Независимото Бюджетно бюро към Конгреса смята тези политики за стимулиране на икономиката за далеч по-ефективни от данъчните намаления. През 2003 г. Буш предложи ползването на отстъпка за лекарства по програмата "Медикеър" - негово лично постижение в реформата на системата за здравно осигуряване. Предложението едва успя да убеди консервативните републиканци в Конгреса и апетитът на президента да направи здравните грижи по-достъпни за всички американци изведнъж изчезна. Буш призоваваше и за реформиране на имиграционното законодателство във всички свои предишни речи "За състоянието на съюза". Той обаче никога не съчетаваше тази рeторика със силни идеи или политическа страст. Опит за прокарване на цялостна реформа миналата година бе провален от дясното крило в собствената му партия, което продължава да сее омраза и в предизборната кампания. Прозрението на президента снощи бе: "Нелегалната имиграция е сложен въпрос." Добрата война и лошата война През 2002 г. Джордж Буш говореше за международната коалиция, която нахлу в Афганистан, за консенсуса между цивилизованите държави по необходимостта от борба срещу тероризма, за начина, по който атентатите от 11 септември са обединили страните под лидерството на Америка. Добрата война в Афганистан бързо бе засенчена и пренебрегната от иракската лудост на Буш. Шест години по-късно войниците на Съединените щати и техните съюзници все още воюват и умират в Афганистан, а талибаните набират отново сила. Буш дори не успя да убеди американците, че краят на войната в Ирак се вижда. Вместо това той даде същото празно обещание, което прави всяка година: "Когато Ирак е в състояние да се защитава сам, американските войници ще се върнат у дома". Иракският министър на отбраната каза неотдавна за "Ню Йорк таймс", че неговите войски няма да са способни да поддържат пълен мир и да защитават страната си до 2018 г. Изпращането от Буш на нови военни части успя да стабилизира части от Багдад и да намали броя на жертвите. Въпреки това обаче 2007 г. бе изпълнената с най-много насилие година в Ирак от инвазията през 2003 г. И по-важно - Буш няма кой знае какво да каже за пътя на политическо помирение, единствената гаранция за траен мир. Президентът не положи реални усилия да си осигури помощта на съседите на Ирак да съдействат за стабилизирането на страната. И накрая, що се отнася до Ирак, годишните речи на Буш ще бъдат запомнени най-вече с неговите неверни твърдения - въображаемата "ос на злото", несъществуващите алуминиеви тръби и африкански уран, опасните оръжия, които ги няма. Никой президент не би искал да остави това като свое наследство. Буш все още има пред себе си една година - и голям брой сериозни проблеми. Крайно време е да изостави партийните пристрастия, самохвалството и лишената от съдържание реторика. Състоянието на съюза е тревожно. Страната жадува за истински лидер. (По БТА)