При циркулиращи свободни компенсаторки за 600 млн. лв. държава и общини продължават да бълват нови и нови уж ценни книжа, като в същото време срещу тях няма адекватен ресурс, с който притежателите им да бъдат компенсирани. Приватизацията „пресъхва“, а на борсата от АП предлагат все по-вехти и неатрактивни фирмички. Така порочният кръг се затваря, а малкият „инвеститор“ потъва в пореден параграф 22. Затова от сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти предлагат (за кой ли път) правителството да актуализира т.нар. Забранителен списък с компании, прибрани под вещото му крило с мотива, че от тях зависела националната сигурност. Нищо, че много от тях с времето са заприличали на празни кафези. Интересът на едни от онези хора „горе“ обаче противоречи на други „горе“. Следователно имаме паритет, а резултатът е безрезултатност за решаване на проблема. Да не говорим за други едни притежатели – на лихвоточки, чиято дългогодишна сага много прилича на тази с компенсаторките. Тях държавата раздели на „правоимащи“ и „правонямащи“ по критерии, които не отговарят на съвременната действителност. Изисква се например те да не притежават и да не са прехвърляли собствено жилище, а данъчната оценка на имотите им да не надхвърля някакви си 15 000 лв. С тези пари днес не жилище, а сносен ремонт не можеш да направиш. Изглежда, целта е работата да се протака. 40-50 години, както го изчислиха, при сегашните темпове на „компенсиране“. Което си е като да чакаш от умрял писмо.