Александър Рар*, "Независимая газета" След като партията на властта в Русия издигна Дмитрий Медведев за президент, вражеската риторика изчезна от отношенията между Москва и Запада, като изключим руско-британския конфликт. Прозападните руски дисиденти и инакомислещите спряха нападките срещу Кремъл. Гари Каспаров и Борис Немцов доброволно се отказаха от участие в президентските избори. Няма вече маршове на несъгласните. Западни политици, на първо място Кондолиза Райс и Ангела Меркел, публично приветстваха кандидатурата на Медведев. Новият полски премиер пак се стреми към приятелство с Русия и критикува САЩ. Страните - членки на НАТО - България, Гърция и Унгария, създават собствен енергиен алианс с Русия. Отказ от нова Студена война Западът изведнъж сякаш трайно забрави за възможността да започне нова Студена война. Изненадата с Медведев се оказа сполучлив ход. Западът най-сетне повярва, че Владимир Путин ще се оттегли от президентския пост и няма да наруши конституцията. Приказките за "кагебеизация" на Русия, за картел между шефовете на силови структури останаха в миналото. Медведев не е силовик. Западът тълкува издигането на Медведев като опит за ново помирение на Русия - медиите припомнят изказването на Медведев преди година в Давос, където той убедително обрисува една открита Русия, приятелски настроена към Запада. След завръщането си от Давос обаче Медведев се озова в политическа сянка и явно бе отписан от сметките, тъй като за приемник на Путин внезапно бе предложен Сергей Иванов. Острата реч на Путин в Мюнхен в началото на февруари 2007 г. бе усетена от мнозина на Запад като начало на нова Студена война. За каква либерализация в Русия би могло да се говори след това изказване? И ето че на сцената изведнъж отново излезе либералният Медведев. Външнополитическият терен за него е идеален. Ако анализираме внимателно обстановката около Русия, ще установим промяна в нейна полза. САЩ се отказаха да бомбардират Иран, след като собственото им разузнаване доказа, че Техеран вече не разработва ядрено оръжие. Въпросът за противоракетната отбрана (ПРО) в Централна Европа, изглежда, е свален от политическия дневен ред. Полша, вече с нов кабинет, не желае да се кара с Москва, а Конгресът на САЩ не иска да плаща за съмнителни военни игри. Ако властта в САЩ бъде поета от президент демократ, въпросът за ПРО в днешния му вариант ще отпадне изцяло. ЕС престана да форсира газовия проект "Набуко", алтернатива на руските газотранспортни магистрали. Няма и особени критики към "Южен поток" за разлика от ожесточените атаки срещу "Северен поток" през 2006 г. Европа засега не реагира изобщо на ярко изразените претенции на Украйна и Грузия незабавно да влязат в НАТО. Започна и забавяне на процеса за независимост на Косово. Допреди месеци обаче бе трудно да си представим подобно нещо. Западът сякаш иска да предостави на Медведев шанса да изгради ново стратегическо партньорство. Какъв опит има Медведев Очакванията на Запада са Медведев да води външна политика в стила на изказванията си от Давос. Онова, което е чуто от него до момента, е като музика за тамошните интелектуалци - укрепване на гражданското общество, Русия като неделима част от европейската цивилизация, заимстване от Русия на опита, натрупан от западната политическа култура, и т. н. Европа отдавна не е чувала подобни изказвания на кремълски ръководители. Скептиците обаче си задават въпроса какъв е всъщност външнополитическият опит на кандидат-президента. Знае се, че преди 20 години Медведев е бил на стаж в Швеция, за да проучи социалдемократическата система в страната. Знае се, че през 90-те е развивал, отново с Швеция, търговия с дървен материал. Като съветник на Путин в кметството на Санкт Петербург често е бил изпращан в командировки в Европа. По-късно Медведев е забелязван по австрийските ски курорти, а съвсем наскоро, по Коледа - в Лондон, където заминал да пазарува с жена си. Политици като германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер смятат Медведев за абсолютно европейски човек с типично западен мениджърски профил. През всичките години, прекарани във властта, Медведев не е казал нито дума сериозна критика за Запада. Естествено, страничните наблюдатели не могат да знаят как се е държал Медведев на вътрешни заседания в Съвета за сигурност или в администрацията на руския президент. Какви са днес възможните прогнози по повод евентуалната външна политика на бъдещия президент Медведев? Ако съдим по неговите публични изказвания, той по всяка вероятност ще форсира влизането на Русия в Световната търговска организация. Основна тема на външната му политика може да станат екологическите въпроси - промените в световния климат, процесът от Киото. Екологическите ценности се очертават като основа за изграждане на бъдещата европейска политика. В тази сфера той може много да се сближи със Запада и особено с Европа. В ОНД новият президент вероятно ще положи усилия да разреши натрупаните конфликти, особено в енергетиката. Първият сигнал е изразената готовност за по-прозрачни преговори с Киев за газови доставки. Редица днешни проблеми с транзитните държави като Украйна ще бъдат решени много скоро, щом започнат да действат "Северен" и "Южен поток". Както сочат първите изказвания от обкръжението на Медведев, бъдещият президент смята да задълбочи диалога, насочен към сътрудничество със Запада, и да предостави на инвеститорите от чужбина допълнителни гаранции за успешен бизнес в Русия. Наистина ще се наложи все пак Медведев като президент да реагира, щом Западът признае косовската независимост. Междувременно експанзията на руския бизнес към западните и азиатските пазари по време на управлението му ще продължи, но ще стане и по-прозрачна. Външната политика на днешния кандидат за висшия пост в Русия опира до въпроса как ще се разпределят пълномощията в контрола върху силовите министерства (сред тях можем да наредим и руското външно) между бъдещия президент и Путин като премиер. Как ще проработи новият исторически тандем? Може би Медведев и Путин все пак ще продължат да правят съвместни посещения в чужбина, както стана при скорошната визита в България. Бел. на изданието: Александър Рар е директор на програмите за Русия и страните от ОНД на Германския съвет за външна политика. (По БТА)