Депутатката от НДСВ Христина Христова обясни на белгийски експерти драмата на децата в Могилино така: кметът пречи болните деца да бъдат преместени, за да спаси работните места на съселяните си. Така за пореден път лъсна гаврата с българчетата, които не са в състояние сами да търсят правата си. Пък и добре си измиха ръцете нашите с местната власт! Истината е, че Могилино и Дупница разбуниха духовете по всички етажи на властта, защото европейците се възмутиха от отношението към сираците у нас. Министри, депутати, кметове и прочие властимащи изведнъж се загрижиха за съдбата на децата от домовете. Вторачиха се в тях, сякаш за първи път чуват това, което всички знаем - че из социалните домове шетат педофили, че децата мизерстват, че нещастниците с физически и психически недъзи са обречени на бавна и мъчителна смърт. Още по-йезуитското е, че началници от различни нива започнаха да си прехвърлят топката – от общините и областните управи до министерствата и парламента! Всъщност, решението на проблема е в наши ръце – време е да се погрижим сами за децата по домовете. И да потърсим отговорност от тези, които не са го направили досега.