Иглика Горанова Царят остана без свита. Пламен Панайотов, неформалният лидер на Българска нова демокрация (БНД) даде шах на бившия си лидер Сакскобургготски и времето, в което той може да реагира, вече изтича. Ако Симеон не застави премиера Станишев да направи бързи смени в кабинета и не произведе верните си пешки в царици, то НДСВ е на път да се самозаличи от политическата карта. Поради факта, че хем е във властта, хем не е. Тогава БСП и ДПС могат да минат на трети вариант – съюз с БНД или БНС, за да съхранят управлението, но подобни сметки едва ли фигурират в царския тефтер. Жълтото ръководство вече е направило списъци с „лоялистите“ и „панайотките“ в изпълнителната власт и е решено да действа с натиск. Какво сочи анализът? Освен че Панайотов и бившите силни в НДСВ взеха 18 депутати и основаха своя парламентарна група, те оставиха жълтите и без представители във висшите и средни етажи на властта. Простата сметка показва, че половината от министрите и повече от половината от зам.-министрите принадлежат към лобито на „панайотките“. „От 23-ма зам.-министри на НДСВ повечето са наши“, изчисли тези дни ключова фигура от БНД, но отказа да назове имената на съмишлениците, за да не бъдат уволнени. Те обаче се знаят. Списъкът на панайотките Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието, и Веселин Близнаков – министър на отбраната, са сред безспорните „панайотки“. За такава би могла да мине и министърката на евроинтеграцията Гергана Грънчарова. Жълтите отчитат, че дамата все пак има по-особен статут. Тя зае този пост благодарение на близостта си с бившия министър на външните работи Соломон Паси. И въпреки, че Паси не е съгласен с коалиционната политика на НДСВ, засега той не дава признаци, че ще напуска парламентарната група на царистите. Това действие пази гърба на Грънчарова. Сред заместник-министрите за верни на Панайотов се броят Нина Радева и Лъчезар Борисов, зам.-министри на икономиката, Цонко Киров - на вътрешните работи, Соня Янкулова - на отбраната, Красимира Мартинова и Даниела Никифорова - на транспорта, Милена Паунова и Калин Рогачев - на регионалното развитие, Димитър Пейчев - на земеделието, Валери Цеков и Атанас Додов – на здравеопазването, Александър Филипов - на бедствията и авариите. Същото е положението и в агенциите – държавни и изпълнителни. И там БНД държи ключови позиции. КРС – комисията, която раздава честотите и регулира съобщенията, също е пример в тази посока. Неин председател е Любомир Божков, който определено не е човек на царя, макар че попадна на този пост именно с неговата благословия. Такова съотношение на силите няма как да не вбесява жълтите. Естествено е те да искат смяна на караула. И царят трябва да го направи. Железни и без милост От няколко дни в Народното събрание тече дебат за преразпределение на шефските позиции в комисиите. Мотивът е ясен – парламентарните групи не са същите, както в началото на този парламент. НДСВ се стопи от 53 на 35 души, „Атака“ се смали от 21 на 11. В СДС и ДСБ също протекоха процеси на роене. „Люспите“ вече искат свое представителство с формалния аргумент, че щом има нови парламентарни групи, трябва да има и ново преразпределение на баницата. Бившите царисти и автентични „панайотки“ искат поне две председателски места и едно зам.-председателско на Народното събрание. Засега претенциите им не се възприемат с ентусиазъм. И жълтите са категорични, че няма да отстъпят от позициите си. Заяви го Пламен Моллов в качеството си на председател на парламентарната група на НДСВ, и Милен Велчев като зам.-председател на партията. Царистите имат свои кандидатури за председатели, на които държат. Това са юристът Минчо Спасов, който трябва да смени Николай Свинаров от шефското място в комисията по вътрешен ред и сигурност и Васил Иванов-Лучано, който трябва да седне на мястото на Светослав Спасов в Комисията за децата, младежта и спорта. От гледна точка на обществената логика НДСВ изглежда в правото си да е неотстъпчива. Не може да влезеш от името на дадена партия или личност в парламента, да получаваш заплати , привилегии и облаги, а после да бламираш партията, като я напуснеш, и да обявиш, че си различен. И в същото време да останеш на работа в парламента. Избирателят не е давал такъв мандат Това, което се случва в парламента, е, меко казано, предателство към избирателя. Подменя се неговият вот, а заедно с него и логиката на политическото представителство – да се защитават интересите на гражданите, които са гласували за дадена партия. Това е и една от причините, поради които пада доверието в институциите. Ако политиците имат чувство за самосъхранение, трябва да променят този модел. Като въведат мажоритарен елемент и се откажат от част от привилегиите си. Избирателят трябва да има правото да контролира тези, които е избрал. И да отзовава онези депутати, които нагло играят срещу интересите му.