Сп. "Икономист" На европейците това може би невинаги им харесва, но Америка все още е най-важна за тяхната сигурност. Докато Косово се приближава към независимостта си, НАТО обмисля по-нататъшното си разширяване, а Русия къса на парчета крехката европейска енергийна политика, Америка е активно замесена във всички спорове. И настроението е мрачно. Безпокойството от руската мечка „Русия става по-силна, ние ставаме по-слаби", заключава европейски политически лидер. Това личи тревожно ясно в Сърбия, където един проруски националист - Томислав Николич, излезе начело на първия тур на президентските избори на 20 януари. Освен това Сърбия току-що подписа енергийно споразумение да разпределя руския износ на природен газ към Европа. В замяна руска компания (петролният филиал на държания газов гигант "Газпром") ще получи контролен дял в монополната сръбска държавната петролна компания. Европейците потръпват при мисълта, че Косово, населената предимно с етнически албанци сръбска област, може незабавно да обяви независимост - нещо, срещу което руснаците остро се противопоставят. Но американците се опасяват, че допълнителното забавяне създава риск от насилие от нетърпеливи косовари или сръбски провокатори. Някои европейци пледират за още няколко седмици, може би за да има възможност за още преговори със Сърбия след президентските избори (чийто втори кръг е насрочен за 3 февруари – бел.ред.). А може би мотивът е просто да бъдат убедени още колебаещи се членове на ЕС, като Испания и Румъния, да подкрепят признаването на независимо Косово от Европейския съюз. България сред колебаещите се държави Сърбия е една от държавите, които анализатори наричат swing states, където Западът и Русия си съперничат за влияние (аналогията е с президентските избори в САЩ, където наричат "колебаещи се" онези щати, за които не се знае предварително за кого ще решат да гласуват, за разлика от "сигурните" (safe states). Други такива са Украйна, Грузия, Азербайджан и Молдова и дори няколко членки на ЕС, например Латвия и България. Руският президент Владимир Путин, придружен от вероятния си приемник Дмитрий Медведев, неотдавна подписа споразумение с България за изграждане на нов тръбопровод през Черно море. Проектът, наречен "Южен поток", ще пренася руски природен газ директно към Европа, заобикаляйки транзитни страни като Украйна и Полша. По това той прилича на "Северен поток" - подобен байпас през Балтийско море. „Южен поток прави „Набуко“ икономически неизгоден "Южен поток" може да осуети конкурентния проект на ЕС - "Набуко", замислен да пренася природен газ от Каспийско море и Централна Азия към Западна Европа през Балканите. "Набуко" би бил единственият газопровод от региона, който не пресича руска територия. С това той дава на Европа надежда за по-голямо разнообразяване на газовите доставки. Перспективите за "Набуко" изглеждаха несигурни и преди това - природният газ за него трябва да идва или от транскаспийски газопровод (който Русия блокира), или от Иран (който не се нрави на Америка). Така че, ако бъде построен, "Южен поток" би направил "Набуко" икономически неизгоден. Априлската среща на НАТО в Букурещ Тръбопроводите и зависимостта от руския газ не са единствените поводи за спор. Американски и европейски дипломати се борят и с въпроса за разширяването на НАТО, който може да доминира на срещата на алианса в Букурещ през април. Водещият кандидат е Хърватия. Албания и Македония са по-зле подготвени, но приемането им може да бъде разглеждано като начин да се неутрализира нестабилността, причинена от сръбската враждебност към независимостта на Косово. Така остават Украйна, чието ново правителство заявява, че рано или късно иска да се присъедини към НАТО, и Грузия, която подкопа представата за нея като за демократична държава с потушаването на опозиционните протести през ноември. Ако на която и да е от тези две страни бъде предложен "план за действие за членство" - важна стъпка към присъединяване към алианса - това ще разгневи Русия. Но ако НАТО се въздържи, това може да се изтълкува сякаш на Кремъл се дава право на вето върху договореностите на неговите съседи за сигурността им. Така че вместо това се търси някакво друго решение. По-голяма загриженост за вътрешните реформи и парниковите газове До голяма степен безмълвен остава Европейският съюз, чиито страни членки, изглежда, се вълнуват повече от институционалните реформи и ограничаването на парниковите емисии, отколкото от геополитически въпроси. Това тревожи американците. Те, изглежда, са уредили спора с Полша за планираната база за противоракетна отбрана. Но май нищо друго не е наред. Роналд Асмъс, бивш американски дипломат, който сега работи за германския фонд "Маршал", публично недоволства от "отстъплението" на западното влияние в Източна Европа. И не е единственият.