Парламентарната опозиция се опита да дискутира вчера темата за енергийните договорки между София и Москва, скрепени по време на последната президентска визита на Владимир Путин в България. Рационално погледнато, работата им беше до 18 януари да питат всеки ден – без почивка, какво ще отстоява властта по „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и Бургас-Александруполис и какво се прави по отношение на газопровода „Набуко“. Вместо да бъдат твърди и непреклонни като Васко Михайлов (Нубиеца), който по времето на Жан Виденов всеки ден предлагаше парламентът да гласува декларация за членството ни в НАТО, десните пак пуснаха плочата: „Васал на Москва ли е България или не?“ Това е друга разновидност на въпроса за кокошката и яйцето. Ефектните речи няма да докарат нито повече нефт, нито газ, а държавата ни няма достатъчно и от двете. Каквото и да правят опозиционерите, „Газпром“ е в Европейския съюз много преди България - това е необратимо. И докато петролът и синьото гориво движат колелата на индустрията, дружбата с Руската федерация ще е жизнено необходима както слънцето и въздуха на всяко живо същество. Но това не значи, че не можем да си дружим и с други тръби.