Стоян Кирчев Ако нямаше такива хора, сигурно щяхме още да живеем по пещерите и да ловуваме с лъкове и копия. Това са твърдоглавите инати, които не се плашат от всемогъществото и наглостта на Системата и един хубав ден я предизвикват с голи ръце. Подобни бунтари е имало през цялата човешка история - като започнем от фараона дисидент Ехнатон, минем през еретиците Джордано Бруно и Галилей и свършим с лудите глави като Ботев и Гевара. Към този величав списък, щем не щем, ще трябва да прибавим и невзрачното име на Жером Кервиел. Допреди 3 дни този безличен 31-годишен французин беше тотално неизвестен за света. В търсачката Google нямаше и помен за него. В Мрежата Жером имаше само тъжна страничка, без негова снимка, открита в сайта за социални контакти Facebook. Броят на приятелите му според нея беше 11. Да, защото вглъбените банкови брокери не са от тези хора, които ще повлекат зад себе си многолюдни тайфи, с които да се напиват по парижките бистра. Но Жером изгуби вчера и последните 10 от записаните в страничката му приятели. Те подличко му обърнаха гръб, след като се разчу, че Кервиел е ужилил Societe Generale, втората по големина френска банка, с рекордните 7,2 милиарда долара. Това, което дезертьорите със сигурност не са знаели е, че дилърът, като истински благородник, не е прибрал и един франк в джоба си. Иначе с тези пари той спокойно можеше да си напазарува цяла една държава, като Хондурас например, чийто брутен вътрешен продукт покрива до стотинка затритата сума. Или, ако беше предпочел Балканите, можеше да си купи 1/5 от България. А ако Жером беше по-суетен и беше съумял да пласира милиардите в лична сметка, той щеше да се нареди в хитпарада на 150-те най-богати мъже на планетата. Но случаят не беше такъв. Като всеки симпатичен негодник французинът искаше да докаже на себе си и на света, че непотопяемата банкова институция, основана през далечната 1864 година, може да бъде поставена на колене. След като разкриха ужилването, шефовете от Societe Generale се опитаха да оплюят гениалния си служител. Системата отвръщаше на удара. Висшестоящите описаха Кeрвиел като маниакално-депресивен тип със семейни проблеми, безличен дилър от най-ниския ешелон с мижава годишна заплата от 100 хиляди евро. Той използвал познанията си от банката за контрола над транзакциите си по "перверзен начин" и така съумявал да заличи следите си. За ръководството на Societe Generale прегрешилият служител не бил нищо повече от пристрастен комарджия, който искал да избие загубите от залаганията си с двойни мизи. И губел все по-големи суми, докато зейнала огромната дупка. Колкото и загубен да го изкарват, при невероятните тройни и ежечасови проверки, които съществуват във всеки дилърски отдел, Кeрвиел, изглежда, наистина е направил Системата луда. Което със сигурност е малкото му отмъщение за това, че не са дооценили способностите му. След като всички започват да го търсят, той изчезва като един Фантомас, за да се придържаме към френската класика. Вълнуващият комикс щеше да свърши дотук, ако работата не се оказа по-дебела. Абсурд е Жером да е загробил седем милиарда долара, без началниците му в Societe General да са били в течение на транзакциите му. Тази сума не е заек, за да бъде скрита в цилиндър. Я си представете, че набеденият дилър и шефовете му играят в обща постановка. Това обяснява защо Кервиел, след като е бил изловен в шашмата, са го пуснали да се скрие. Скрипнали са го да бъде изкупителна жертва, за да може банката да прехвърли на един- единствен виновник многомилиардната си загуба от ипотечната криза. Но дори и да е така, Кервиел вече влезе в историята. От днес тумби от по 200-300 фенове се записват в доскоро осиротялата му уебстраничка. А всеки готин негодяй ще ви каже, че приятелството е по-скъпо от авоарите и на най-престижната банка, дори тя да се казва Societe Generale.