Иван Бедров На последните президентски избори трябваше да замина за Кърджали в командировка. Повярвах на рекламите на ЦИК и реших да се сдобия със заявление за гласуване на друго място. Това е една бележка, с която можеш да гласуваш, където си искаш. Разбира се, внимавах да не попадна в общината по обед, защото знаех, че обедната почивка е свещена и ако случайно попиташ някого за нещо, чиновникът се оказва силно изнервен. Отидох някъде около 3 следобед и бях уверен, че ще си тръгна с важната бележка. Не стана, защото табелата на вратата твърдеше, че следобед работят от 15,30 до 16,30 часа. Нямаше как да чакам още и противно на поговорката оставих днешната работа за утре. На следващия ден нямаше как да се объркат нещата. И наистина не се объркаха, но след като попълних някакви хартии, ми казаха да дойда да си получа бележката в петък. И много да внимавам да дойда преди обед, защото следобед щяло да бъде заключено. Това не го пишеше на вратата. Вероятно от чувство за приличие. На фона на традиционното скатаване преди почивни дни правителството изненада с ударно взимане на важни решения. Автомагистрала „Тракия“ отива при българо-португалския консорциум, а новата агенция „Национална сигурност“ отива в ръцете на офицера от Държавна сигурност Петко Сертов. И двете решения бяха обявени в четвъртък. Едното – преди почивните дни за Коледа, другото – преди почивните дни за Нова година. Това са две от най-скандалните решения на правителството за цялата година. Защо са скандални ли? Защото БСП проведе цялата си кампания преди парламентарните избори през 2005 г. с лозунга за „най-голямата корупционна сделка“ на НДСВ – договора за магистрала „Тракия“. После направиха коалицията и забравиха и за царските имоти, и за магистралата. Тази сделка бе окончателно одобрена от правителството на тройната коалиция на 20 декември. Две седмици оттогава за тази сделка не се говори. Няма ги коментарите на експертите, няма ги декларациите на опозицията, министрите не са притискани във всеки ъгъл да обясняват как така първо говорят едно, а после правят друго. На 27 декември, седмица след коалиционната прегръдка за магистрала „Тракия“, правителството избра шефа на новата агенция „Национална сигурност“. Рекламираха я като „българското ФБР“, а начело й поставиха офицера от 2-ро главно управление на Държавна сигурност Петко Сертов. А това дали е скандално? По-скоро е закономерно, защото е черешката върху тортата, наречена „край на преструвките“. Преди две години модерното лице на БСП Сергей Станишев призна, че е време обществото да научи истината за Държавна сигурност. По-късно мнозинството написа и прие най-решителния досега закон за отваряне на досиетата. Признавам, че на моменти и аз започвах да се самонавивам, че може би и те са осъзнали необходимостта от скъсване с миналото. „Колко си глупав Шаро сега, колко страхливо гледаш снега!“ В ролята на Шаро сме всички, които се надявахме Държавна сигурност да бъде изтикана от управлението. И тишина. Няма коментари, няма декларации, няма въпроси. Празници са. Ето затова правителството се забърза и наруши чиновническата традиция да се скатае в последните работни дни. Добър ход, който им донесе удобната тишина. Няма опозиция, няма вестници, по телевизията – „Българската Коледа“. Само едно успокоение ни остана – щом се крият, значи поне ги е срам.