Давид Рение, „Икономист“ Повечето от сериозните пререкания в Европейския съюз обикновено се свеждат до три неща - караница за пари, спорове за разпределението на властта или външна криза (спомнете си само мъките, които изживя ЕС в подготовката на воденото от САЩ нахлуване в Ирак). През 2008 г. блокът най-сетне ще се отърси от проточилата се свада за властта. Неин катализатор бе гибелта на грандиозната Европейска конституция, паднала в жертва на холандския и френския референдум преди почти три години. Вместо това съюзът ще се изправи с всички сили пред останалия чифт караници. Едната е свързана с бюджета, а другата с тежкото изпитание за куража на външната му политика по въпроса за Косово. Ратифициране на договора Провалът на конституцията предизвика двугодишни разпри около изготвянето на малко по-скромен договор, който да я замести. През 2008 г. лидерите ще работят за ратифицирането му посредством безшумни парламентарни гласувания. Целта е документът да влезе в сила преди изборите за Европейски парламент през 2009 г. Договорът укрепва ролята на най-високопоставената личност във външната политика на ЕС, т.нар. „върховен представител“, и създава поста президент на ЕС. Той ще се избира от националните правителства, за да ги представлява отвъд рамките на блока и да председателства срещите на високо равнище. През идната година пазарлъците за назначенията на тези два поста ще бъдат крайно напрегнати. Косово – за независимостта му няма единство ЕС посреща 2008 г., изправен пред коварна външна криза. Става въпрос за бившата югославска провинция Косово, която се готви едностранно да обяви независимостта си от Сърбия. Правителствата на държавите от ЕС в действителност не са единни по въпроса с признаването на новоизлюпената нация. Великобритания и Франция ще я подкрепят, но някои членове на юг инстинктивно ще се противопоставят. Едни от солидарност към Сърбия (Гърция например), други понеже имат собствени неспокойни малцинства и ненавиждат мисълта за създаването на прецедент, с който да се позволява на част от суверенна държава да се отдели (Испания и Словакия са такъв пример). Сякаш запазването на вътрешното единство не създава достатъчно напрежение, та ЕС ще попадне и в менгемето между САЩ и Русия. Последната прищявка на съдбата е обстоятелството, че бурята ще се разрази по време на „караула“ на Словения. Малката бивша югославска република с население 2 млн. души пое от вчера за шест месеца председателството на ЕС по силата на ротационния принцип. Една от няколкото бивши комунистически държави, присъединили се към блока през 2004 г. - Словения, се нагърби доброволно със задачата да бъде първият новобранец, който ще председателства ЕС. Страната може и да съжалява за този изблик на ентусиазъм. Арена на сблъсъци за бюджета Пред толкова значима геополитика счепкването за пари между членките на ЕС изглежда по-скоро като повод за въздишка на облекчение. Идната година обаче е предвидена за арена на официален дебат относно реформирането на бюджета на ЕС. На този етап той е в размер на над 100 млрд. евро годишно. В разширения формат на блока по-старите и по-богати членове на клуба ще се сблъскат или с по-голям бюджет за в бъдеще, или с по-малък дял от баницата. Може би сме на прага на истинска промяна. Това усещане бе засилено от Никола Саркози, който загатна за готовността на страната си да участва в разговора за големи реформи в Общата селскостопанска политика (ОСП), след като поеме кормилото на ЕС от средата на 2008-а. Въпреки че през годините ОСП бе значително подобрена, тя все още съдържа много абсурди, които изкривяват пазара (а и облагодетелства заможна Франция повече от която и да е друга страна в съюза). Реформаторите в Брюксел виждат в скорошното покачване на цените на храните възможност да ускорят придвижването към система, която се основава само на принципите на търсене и предлагане. Не толкова обнадеждаващо обаче прозвучаха призивите за преразглеждане на зле построените бариери пред вноса на селскостопански стоки, които не са съобразени с високите и доста скъпи стандарти на ЕС за природосъобразност на производството и безопасност на храната. Спор за парниковите емисии Друг спор ще се разрази относно разходите, които изискват поетите от ЕС ангажименти за борба с климатичните промени. Обещанията бяха дадени на среща на високо равнище през пролетта на 2007 г. През идната година те трябва да бъдат превърнати в национални цели, като отделните страни ще поемат различен дял от бремето. По силата на споразумението до 2020 г. вредните парникови емисии трябва да бъдат намалени поне с 20%, като за база са приети стойностите им от 1990 г. Със същия краен срок е и целта 20% от енергийните нужди на ЕС да се покриват от възобновяеми източници като вятъра, водата и слънчевата енергия. Растенията пък трябва да осигуряват 10% от транспортните горива, стига подобни биогорива да не изчерпват природните ресурси. Това възражение ще предизвика голям интерес при наличието на всичките въпроси за това колко екологични са всъщност екогоривата. Голям пазарлък за енергетиката Предвид разнородността на енергийните интереси в ЕС, пригответе се за голямо пазарене. Няма да бъде лесно да се откаже на новите страни членки правото да растат и да се развиват по начина, по който го направи Западна Европа, независимо какви ще са последиците за нивата на въглерода. В Австрия и Латвия над 60% от електричеството се генерира от възобновяеми източници. Страните обаче са богати на реки и язовири. Но в Кипър процентът е 0,1. От значение е, че въглеродните емисии ще бъдат измервани спрямо равнищата от 1990 г. Това е лошо за бившите комунистически държави, чиито фабрики едва функционираха през тази размирна година. Кой ще плаща сметката за скъпите екологични обещания на ЕС? Това ще е една от най-свирепите битки през 2008 година.