Ейдриън Улдридж, „Икономист“ Американците ще гласуват на 4 ноември за президент, който да замени Джордж Буш. Изборният процес ще е мешавица между традиция и новаторство - между телесната надпревара в Айова и партизанската война в YouTube. Президентските избори ще приковат вниманието на нацията, а и на целия свят. Ловният сезон ще бъде открит необичайно рано. Гражданите в Айова и Ню Хемпшир ще гласуват още през първата половина на януари. 5 февруари пък ще е датата на Големия съд – тогава набор от щати, включително и огромна Калифорния, ще излъчат своя фаворит. Оттам нататък предварителните гласувания и проучвателните сондажи отстъпват място на най-дългата и най-скъпата кампания в историята на САЩ. Златно правило в американската политика е, че всеки избирателен сезон носи със себе си поне по една голяма изненада. Въпреки това по всичко личи, че 2008-а ще бъде годината на демократите. Редиците на Републиканската партия са обзети от безпорядък. Там цари рекордна непопулярност, скандали разтрисат политическата сила на настоящия президент, некомпетентност размива пътя им и те съвсем не са убедени накъде са се отправили. Първият държавен глава – жена, омъжена за бивш стопанин на Белия дом Залозите падат на името Хилари Клинтън. През по-голямата част от 2007 г. бившата първа дама водеше поне с 20 пункта пред своя най-пряк съперник Барак Обама. Тя се доказа като изкусен виртуоз в дебатирането и винаги държи под контрол всеки детайл. Възможността Хилари Клинтън пак да влезе в Белия дом ще доминира политическия дебат повече от всичко останало. Ако спечели, тя ще счупи всевъзможни рекорди. Ще стане първата жена държавен глава на САЩ, както и първият президент жена, омъжена за бивш президент (който на свой ред ще стане първият „първи джентълмен на САЩ“). Тя ще бъде и вторият поред Клинтън, който поема ключовете за стопанисване на Белия дом от ръката на управник на име Буш. Ако през ноември Хилари наистина бъде избрана, това значи, че фамилиите Буш и Клинтън ще имат свой представител на най-важния пост в продължение на 24 години. Първо личностите, после политиките Очертава се едно незабравимо пътешествие на две отделни писти. Първите няколко месеца от годината ще са посветени изцяло на предварителните избори, в които ще изпъкнат личностите, а не политиките. Едва след като партиите излъчат своите окончателни кандидати, ще започне прагматичният дебат по същество. Ставаме свидетели на тези процеси, защото има невероятно единомислие вътре в редиците на отделните партии и осезаеми различия вън от тях. Така например всички демократи до един (и никой от републиканците) са в подкрепа на универсалната здравна осигуровка. Ето защо за гласоподавателите може и да се окаже доста сложно да съзрат особена идеологическа разлика между г-жа Клинтън и г-н Обама (макар дамата да е малко по-предпазлива от тъмнокожия джентълмен относно изтегляното от Ирак, както и малко по-настървена по отношение на Иран). Забележима обаче ще е отликата между демократичния кандидат и републиканския му съперник. Съратниците на Буш са доста разединени по въпроси от морално естество като аборта и хомосексуалните бракове. Ирак ще си остане лайтмотивът на дебатите. Конкуренция му прави само острата нужда от здравна реформа в САЩ. Истинският избор е за здравната система Истинския си избор американците трябва да направят именно за здравната система. Трябва да решат дали са готови да приемат идеята – между 100 и 200 млрд. долара – огромна сума да бъде похарчена за около 50 млн. души, чиито здравни осигуровки не се покриват от правителствените програми „Медикейд“ и „Медикеър“. Тези хора живеят всекидневно със страха, че дори да оцелеят след тежка болест, финансовото възстановяване няма да им понесе. Това може и да не звучи кой знае колко грандиозно, но липсата на универсално здравно осигуряване е основният двигател на икономическата несигурност, която ще заеме своето централно място в кампаниите през 2008 г. Единствено ако през 2008 г. САЩ бъде покосена от нова мащабна терористична атака, сигурността ще стане най-първостепенният приоритет и победителят на президентските избори вероятно ще е републиканец. При настъпването на сериозна рецесия пък облагодетелстван би бил демократичният кандидат. В чужбина топ приоритетът ще е САЩ да изчистят печалния си имидж. Г-жа Клинтън вече се зарече да направи съпруга си световен посланик на добра воля, който да работи именно за тази кауза. Всеки, който очаква драматичен завой наляво, ще бъде разочарован. Демократите няма да изпаднат в уклона си наляво чак дотам, докъдето Буш и неговите републиканци залитнаха надясно. Така например виждането на Хилари Клинтън за здравната реформа е умерена и пазарно ориентирана. Що се отнася до външната политика, тя предпазливо избягва да се кълне, че ще прибере рейнджърите от Ирак у дома, както и отказва да върже ръцете на САЩ по отношение на проблематичен Иран. След ноемврийските избори с целия им драматичен и жарък заряд Щатите ще навлязат в период на прагматична предпазливост, а не на показна идеологизация. Напрегнат финал на управлението на Джордж Буш Обичан или мразен, около една трета от американците поне одобряват Джордж Буш, който ще бъде президент на САЩ през цялата 2008-а, та и през първите 20 дни на 2009 г. Но с Конгрес, контролиран от демократите (а да не споменаваме, че и самите републиканци търсят начини да се дистанцират от действията на президента), и с разсейващата функция на най-откритата президентска надпревара от 80 години насам, 2008-а може да се окаже година на вегетацията. На местна почва, където нищо не може да се направи без подкрепата на Конгреса, примката ще се затегне неимоверно. Във външната политика обаче, където президентът има по-голяма свобода да действа едностранчиво, шансовете за успех са по-големи. Но позициите на този конкретен държавен глава са дотам разклатени, а проблемите, срещу които той се изправя, са дотам непокорни, че едва ли и в чужбина Джордж Буш ще има възможността да направи нещо смислено. А нещата можеха и да са доста по-различни. Историята изобилства с примери за разединени правителства, които в крайна сметка произвеждат мощна политика. Логиката е следната: само когато рискът е разпределен солидарно между двете основни партии, най-дръзките реформи биха имали шанса за собствен живот. Ала 2007-а бе една мрачна година за вътрешната политика: опитът да се ремонтира из основи имиграционната практика на САЩ бе сломен от набези и отляво, и отдясно; плановете на президента да подобри здравната система бяха наречени „мъртвородени“; бюджетът беше загробен от вето след вето. 2008-а ще бъде по-добра с едно – липсата на опити за правене на голяма политика ще ограничи и печалните катастрофи на финала.