Българите сме толкова парадоксални като манталитет, че съвсем не би следвало да се учудваме как и защо понякога недостатъците ни се превръщат в предимства. От една страна, липсата на чувство и практика на национална сплотеност досега не е създала нито една влиятелна българска общност в развитата част на света. Но, от друга, това качество ни позволява органично врастване на нашенеца дори в най-напредналите общества. Интеграцията ни е дотолкова истинска, че поколенчески остава, ако и то остане, странно звучащото фамилно име. Да се говори за някаква общоевропейска идентичност, е твърде рано, скептиците дори твърдят, че е утопично. Но императивите на времето ни все по-отчетливо предопределят постъпателното съзнателно движение именно в тази насока. Паралелни общества Да се твърди, че Евросъюзът е християнски клуб, е точно толкова вярно, колкото и да се каже, че е клуб на атеисти. ЕС е общност на светски държави и на светски възпитани хора и елити. Именно обществената секуларизация е в основата и на демокрацията, и на верската търпимост, и на толерантността към различията, към другостта на другия, както стана модерно да се изразяваме. Така наречените паралелни общества неслучайно разтревожиха напоследък западната част на Европа – Холандия, Германия, Франция. Защото при тях става въпрос за незабелязано установил се начин на живот, разположен недопустимо настрани от това, което доминира в съответната държава. Става въпрос за живот по свои собствени откровено несветски етнорелигиозни закони, правила и обичаи. Последните не само игнориращи, но и активно противопоставящи се в рамките на общностното си влияние на западната социална култура. Това, че тероризмът намери хранителна среда в паралелните общества, е вече доказан факт. Европа все още не може да избистри позициите си в контекста. Тя настръхна, когато религиозен фанатик уби позволилия си да критикува несъвременността на ислямските канони холандски режисьор Тео Ван Гог. Или когато двама родени в Германия братя турци затриха сестра си, позволила си извънбрачна връзка. Но в същото време по германската телевизия наскоро можеше да се види направено с искрено съчувствие предаване колко било трудно да се изпълни законът за събирането на семействата. Сиреч съответният съпруг да се яви на изпит и да докаже, че владее 600 немски думи за ежедневна употреба. В допълнение само ще споменем и безпомощното объркване, настанало на Стария континент при протестните демонстрации по повод карикатурите на пророка Мохамед в датския печат. Както и това, че все още някои страни - членки на Евросъюза, не са признали геноцида над арменците. Великобритания като особен случай В имиграционната си политика понастоящем Великобритания не само не остава настрана от илюстрираната дотук общоевропейска двойственост, но е и особен случай. През 2006 г. страната е „загубила” в качеството им на емигранти около 120 хиляди свои граждани. Насрещният поток от Европейския съюз на 25-те страни е бил 100 хиляди. От новоприетите 8 страни от Централна и Източна Европа са пристигнали около 70 хиляди. Нещата дотук изглеждат наред, европейци се заменят с европейци – нищо културно цивилизационно тревожно, един вид. Същото се отнася за притока във Великобритания на имигранти от т.нар. стара британска общност – Австралия, Канада, Нова Зеландия – около 20 хиляди души. Необяснимото обаче идва по-нататък – нето притокът на имигранти от „новата” британска общност, сиреч от бившите британски колонии в Азия, Африка и в Карибския регион, възлиза на около 110 хиляди души през 2006 година. В ракурса на „паралелните” общества за подобна имиграционна политика трудно биха могли да се намерят сериозни аргументи въпреки безспорната колониална, културно-историческа обвързаност, носталгия и естествени сантименти между страните от бившата британска империя. В този контекст задължително трябва да се отбележи сериозният недостиг на икономически и цивилизационни аргументи, с които да продължават ограниченията за български и румънски работници, които искат да работят във Великобритания. Нито България, нито Румъния все още не присъстват в списък на Топ 10 на имигранти според националния им осигурителен номер. За 2006/2007 г. първи са поляците с 222,8 хиляди, следвани от Индия с 49,3 хиляди, Словакия – с 28,8 хиляди, Пакистан – с 25,3 хиляди, Австралия – с 24,4 хиляди, Литва - с 24,1хиляди, Франция – с 20,2 хиляди, Южноафриканската република – с 16,2 хиляди, Германия - с 15,2 хиляди, и Китай – с 13,2 хиляди. Ограниченията за труда задържат стандарта Ако оставим настрана геостратегията и „сблъсъка на цивилизациите”, защо обаче е важно да паднат наложените на страната ни чисто политически ограничения за свободното движение на работната сила? Работата е там, че встъпвайки в ЕС, България се включва в своеобразна система на скачени съдове. Свободноизбираемата алтернатива за заетост в друга страна от Евросъюза естествено постепенно и ускорено ще покачва цената на работната сила и у нас. Така от негативния процес на изтичане на работна сила от България би трябвало да има полза не само в графа „парични текущи трансфери към родината”, но и да нарасне стандартът в самата България. Сегашните ограничения, наложени на страната ни върху свободата на движение на труда, задържат заплатите у нас толкова ниски, колкото са в момента. Изтичането на квалифицирани работници от България – информатици, инженери, заварчици, шлосери, обаче вече се забелязва като недостиг на трудовия пазар. Разумният път към либерализацията на пазара ни на труда в посока към ЕС не е ясен единствено комай на тукашното ниво управляващи и бизнес. Решението не е в привличането на екзотични чужденци, каквито гласове се чуват в публичното пространство. А в образованието и квалификацията през целия живот на наличното българско население и също в приличните възнаграждения тук, на място. Който го разбере по-рано, той ще има перспектива за оцеляване и развитие на вътрешния европейски, включително на политическия пазар.