През 2007 г. правителството на България достигна нови върхове в провеждането на своята изначално сбъркана политика в енергийния сектор. Борбата с промените в климата: мръсни хватки На 26 октомври 2007 г. Европейската комисия (ЕК) реши да намали квотите за емисиите на парниковите газове за периода от 2008-2012 г. в рамките на Европейския съюз (ЕС) на 2,08 млрд. тона. Това е намаление в размер на 10% от поисканите от държавите членки квоти. До голяма степен новото ограничение е отговор на обвиненията, че през първия период (2005-2007 г.) от Европейската схема за търговия с емисиите (ETS) разпределението на квотите е прекалено щедро, което доведе до свръхпредлагане и съответно до срив в цените на квотите. Отгоре на всичко се оказа, че от схемата най-облагодетелствани са най-големите енергийни замърсители. Квотата, определена за България, представлява намаление с 37,4% от предложеното от страната в плановете й за разпределение на квотите за парникови емисии за същия период. В плана за разпределение, предложен от България на ЕК за периода от 2008-2012 г. (изпратен на ЕК с голямо закъснение, и то след като страната ни беше заплашена с финансови санкции от ЕК!), исканията на енергийните компании за отпускане на квоти са преизпълнени със 115%, а тези компании са главните замърсители с парникови газове. Това само по себе си противоречи на идеята за европейската търговия с емисии – действително намаляване на емисиите и може да се тълкува като форма на скрита държавна помощ за съществуващите енергопроизводители. Типично по андрешковски В българската администрация (главно МОСВ и МИЕ) има тотално неразбиране на философията и приоритетите, които ЕС залага в стремежа си да изработи общоевропейска политика за действия срещу промените в климата. При взаимотношенията си с ЕК администрацията прилага типичния андрешковски стил –заобикаляне на изискванията, надлъгване, отлагане решаването на проблемите. Официалната позиция на българската администрация относно решението на ЕК от 26.10., подкрепена до голяма степен от представители на енерго- и въглеродно-интензивни браншове, е оповестена, заедно с намерението на държавата да оспори решението, ако трябва по съдебен път. Аргументите са, че решението ще доведе до негативни последици за българската икономика поради натоварването на тези отрасли с цената на квотите, които вече ще трябва да купуват, а оттам до всеобщо повишение на цените. Ориентирането на ЕС към развитието на нискоенергийни и нисковъглеродни технологии и инфраструктури в краткосрочен план действително поставя въглерод-интензивното производство в уязвима позиция по отношение на конкуренцията от страните, неограничени от квоти. Но в глобален план въвеждането на нисковъглеродна икономика вече се разглежда не в контекста на това дали да се случи, а колко шоково да се случи. Това означава, че в близкото бъдеще страните с вече изградена нисковъглеродна икономика ще се окажат в несравнимо по-силна позиция от останалите. В този контекст загрижеността на българските институции и стопанския сектор относно трудностите, които решението на ЕК може да причинят на българската икономика, а оттам и претенциите към ЕС, трябва да са насочени към едновременно добре планиран и бърз преход към нисковъглеродна икономика и следователно бързото създаване на голям брой работни места в зелените индустрии, например чрез облекчени условия за инвестиции в подходящи технологии и инфраструктури. АЕЦ „Белене“: мирис на корупция Ако борбата с промените в климата цели затвърждаване на статуквото, то АЕЦ „Белене“ направо ни връща с десетилетия назад. Изтъкването на някаква измислена необходимост от проекта и имитацията на откритост и спазване на законите не могат да прикрият основните проблеми на този проект: икономическа несъстоятелност, екологична и здравна заплаха, енергийна зависимост от чужд монополист, торпилиране на общите цели на ЕС, корупция. Дори становището на Европейската комисия, което като цяло е положително, красноречиво говори за слабостите на проекта: „Комисията подчерта ... важното значение на разнообразяването на източниците на доставка, с оглед на сигурността на доставките на ядрено гориво за цялата атомна промишленост на ЕС. Комисията обърна специално внимание на необходимостта България да разработи планове за дългосрочно управление на радиоактивните отпадъци, произхождащи от експлоатацията и после от закриването на централата, по-специално на отпадъците с висока радиоактивност. ” ЕК дава становището си, без да е проучила подробно проблемите около оценката за въздействие върху околната среда (вкл. и обвинението в корупционни практики) и напълно доверявайки се на НЕК за сеизмичния риск, независимо от информациите за обратното. Що се отнася до икономическата несъстоятелност на проекта, тя беше многократно доказана от независими анализатори от България и чужбина. Публично, макар и неофициално, се твърди, че поканените за стратегически инвеститори компании са информирани да очакват крайна цена на проекта от над 6 милиарда евро и себестойност на електроенергията над 6 евроцента за киловатчас. За да ги успокои, правителството прокара, а Народното събрание овчедушно гласува „за“ държавни гаранции в размер на 600 милиона евро заеми за проекта само за 2008 г. „Загриженост“ за съседите Говорейки за АЕЦ „Белене“ не бива да забравяме два въпроса: 1. Кои са свързаните лица и фирми, вкл. свързани с политици около проекта АЕЦ „Белене“, консултантския бизнес и бизнеса с търговия на електроенергия, т.е. не е ли (меко казано) „конфликтът на интереси“ основен двигател на този проект? 2. В каква политическа обвързаност ни поставя АЕЦ „Белене“ спрямо една враждебна на ЕС страна (Русия) в контекста на множеството енергийни проекти, които тази страна настоява да реализира в България: Бургас –Александруполис, „Южен поток“, ТЕЦ „Русе“, закупуване мрежата на „Булгаргаз“, засилване монопола в газоснабдяването на краен потребител и т.н.? Без да се отговори на горните въпроси и да се вземат съответните мерки, проектът АЕЦ „Белене“ ще продължава да бъде възприеман от мнозина като една бездънна яма за захранване на нерегламентирани политико-икономически връзки в България. А на наивната публика да се говорят глупости като следната: „Вашите власти ни обясниха, че са силно загрижени за енергийната ситуация в съседните на България страни“. Какво беше, прочее, определението за мафия?