Боян Чуков Все по-често от Афганистан се получават сведения, че официалните власти в страната активизират своите контакти с талибаните. Според президента Хамид Карзай инициативата е на движението „Талибан”, което търси пътища за постигане на споразумение за мир. Тези изказвания държавният глава в Кабул направи след среща с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Хамид Карзай каза буквално следното: ” Расте броят на контактите с нас от страна на „Талибан” както в Афганистан, така и в Пакистан. Техният брой особено нарасна през последните 7-8 месеца. Само тази седмица аз имах повече от пет контакта с ръководители на „Талибан”, които искаха да си изяснят могат ли да се върнат в Афганистан”. Коалиционните сили, разположени в страната, не възразяват да се разговаря, но има едно важно условие - преговорите могат да се водят само от позиция на силата. „Ние сме готови за преговори с тези талибани, които не влизат в „Ал-Кайда” и терористичната мрежа”, каза Хамид Карзай. Президентът на Афганистан започна да преговаря активно с талибаните през септември т.г. Той не изключва възможността да се срещне и с молла Мохамед Омар. Присъдата е печална Британският вестник “Гардиън” наскоро излезе с песимистичното заглавие „Афганистан постепенно преминава в ръцете на талибаните”. Журналистът Ричард Нортън-Тейлър съобщава, че 54% от територията на страната се контролира от бойците на движението „Талибан”. В доклад на независимата аналитична организация Senlis Council се казва, че ислямистите контролират „обширни територии, в това число селскостопански райони на страната, районни центрове, важни пътища”. Друга организация – Oxfam, също алармира, че „сигурността в Афганистан стремително се влошава, а проблемите на страната се задълбочават поради корупция в централното правителство и по места”. Senlis Council твърди категорично, че „присъдата по отношение на Афганистан е печална” и продължава: „Въпросът сега не стои така: какво ще стане, ако „Талибан” се върне в Кабул, а кога ще се върне и в качеството си на какъв. Често декларираната от тях цел - да се доберат до града в 2008 г., сега изглежда по-реална, от когато и да е било. И задължение на международната общност е да разработи нова стратегия, докато все още има време”. Oxfam предупреждава, че са необходими срочни мерки за предотвратяване в Афганистан на хуманитарна катастрофа, където милиони жители „са застрашени от неимоверни лишения, сравними с тези, които търпят африканските държави, разположени на юг от Сахара”. В анализите на двете независими организации се говори за това, че тази година са загинали не по-малко от 1200 мирни жители, при това половината от тях при операции на международния контингент или на афганистанските въоръжени формирования. Международните сили нанасят удари от въздуха в Афганистан четири пъти по-често, отколкото в Ирак. Все по-непопулярна политика За съжаление между САЩ и европейските съюзници съществуват сериозни противоречия за това какво е необходимо да се направи в Афганистан така, че да има функционираща държава. Според някои експерти това разминаване би могло до има сериозни последствия за НАТО. Американците обвиняват европейците, че не работят достатъчно активно с общественото мнение в страните си и не го подготвят за евентуални въоръжени сблъсъци и потенциални загуби в Афганистан. Бившият чиновник от Белия дом Кори Шейк заяви на 13 ноември т.г. на конференцията, организирана от Brookings Institution (Вашингтон): „Това, с което ни заплашва днес ситуацията в Афганистан - а аз говоря за реален, сериозен проблем - това е установяването на далеч по-опасен международен ред. Урокът, който светът ще извлече от опита си в Афганистан, ще бъде в това, че най-богатите страни в света, най-силните военни държави, поддържани от ООН и НАТО, няма да могат да доведат докрай успешната международна намеса”. Американската позиция силно се различива от германските нагласи. Петер Рудолф, германски експерт в областта на сигурността и научен сътрудник в Германския институт по международни въпроси и въпроси на сигурността (Stiftung Wissenschaft und Politik) признава, че преобладаващото обществено мнение в Германия е страната да се откаже от военното присъствие в Афганистан. Германците нямат нищо против да участват в работата по възстановяването на афганистанската инфраструктура, но едва 4% от населението на страната одобрява разширяването на военното присъствие в Афганистан. Апокалиптичен сценарий Кори Шейк разкритикува и европейските съюзници по линия на НАТО. Според нея в Афганистан са се оформили два типа мисии. Първа, на юг, където се случват повечето военни сблъсъци. Втора, в останалата част, където са дислоцирани европейските съюзници, които не са склонни да рискуват със своите въоръжени контингенти. На юг бойни действия водят британските, канадските, холандските, датските и американските бойни части. Американският експерт описва апокалиптичен сценарий на събитията: “Ако бях на мястото на талибаните, щях да поставя 150 снайперисти там, където са разположени германският и шведският контингент, възстановяващи провинциите (Provincial Reconstruction Teams), и щях да разстрелвам всички влизащи и излизащи от главния вход. Защото съм сигурна, че по такъв начин мога да постигна извеждането на германските войски и въобще на всички европейски сили от Афганистан. По същата причина САЩ започнаха да отстъпват от Сомалия - политическото ръководство не подготви обществеността за факта, че войниците не се занимават само с възстановяване на страната…а те още и се сражават”. „Бедни роднини от забутано село” Ситуацията в Афганистан очевидно се усложнява. Две съседни страни играят огромна роля и влияят непосредствено върху вътрешнополитическата обстановка. Първо, това е Иран, който притежава изключително сериозни позиции в западната част на Афганистан. Причините са геополитически. Елитът на Афганистан винаги се е считал за част от персийската имперска култура, езикът дари винаги е преобладавал даже в местното деловодство. Но иранците винаги са приемали афганистанците като слабокултурни „бедни роднини от забутано село”. Управляващите в Кабул винаги са се опасявали от имперските амбиции на „по-големия брат” и са се старали да лавират между интересите на Иран и втория влиятелен съсед - Пакистан. Битката между Техеран и Исламабад на афганистанска територия е доста ожесточена особено в културния сектор. Преди няколко години в граничещата с Иран провинция Намруз иранските учебници, изпратени като хуманитарна помощ, са били прибрани и заменени с пакистански учебници на урду- официалния език на Пакистан, който в Западен Афганистан не е разпространен. Далеч по-сложен в момента е проблемът на Кабул с втория ключов съсед - Пакистан. Нерешим е т.нар. проблем на Пущунистан”, чиито корени водят в колониалната епоха на 19-и век. Тогава британските власти начертават границата между Афганистан и Британска Индия по „линията Дюран”, която разделя пущунские племена на две равни части. А през 1947 г., когато в ООН се гласува за приемането на Пакистан, Афганистан е единствената страна, която гласува против поради пущунския проблем. Оттогава Кабул винаги поддържа сепаратизма на пущунските племена и идеята за независим Пущунистан, а Исламабад си го е връщал чрез подкрепа на афганистанската опозиция. Отдавна не е тайна, че движението „Талибан” е тясно свързано с разузнаването на Пакистан. То винаги е оказвало логистична помощ на ислямистите - още от времената на съветската окупация на Афганистан. За съжаление, обстановката на изток от Кабул се усложнява. Пакистан се намира на границата на системна криза, която може да се задълбочи и от афганистанските проблеми. На пакистанска територия днес живеят над 3 млн. афганистанци, а никой не признава „линията Дюран” за граница между двете страни. Жителите на Афганистан са известни от векове като изключителни бойци. Самият Александър Македонски е бил тежко ранен по тези земи и му се наложило да се лекува две години. Любопитно е да се отбележи, че провеждането на терористични актове с използване на смъртници (шахиди) е чужд похват за манталитета на местното население. По време на съветската окупация не е имало нито един случай на използване на шахиди. От края на 2005 г. обаче се забелязва рязко увеличение на използването на смъртници от ислямистите. Очевидно в Афганистан се е настанил алкаидисткият интернационал. В кървавия хаос се въвличат и невръстни деца от 6 до 12 години. В едно афганистанско село преди време талибаните са сложили пояс на шахид на едно 6-годишно момченце и са го инструктирали да натисне копчето, когато до него се доближат американците, и „тогава ще излетят много цветя”. Настигайки американски патрул, момченцето е помолило за помощ....