Последната рисунка на Сияна с разплаканото око звучи пророчески - сълзите на България няма да секнат, ако не се стреснем Сякаш това невинно дете трябваше да загуби живота си, за да отпочне Радев поредната си канонада срещу поредния редовен кабинет...
Смъртта на малката Сияна, пометена на пътя от шофьор убиец, буквално взриви държавата. Защото е поредната жертва на безумното шофиране, на отвратителните ни пътища, на чиновническото безхаберие и на отсъствието на институциите. Драмата с отлетялото ангелче предизвика бурни реакции, проверки, уволнения, искания за оставки и протести. Гневът, който в последните години се усеща да ври в недрата на обществените пластове, сякаш е на път да изригне.
Последната рисунка на Сияна с разплаканото око звучи пророчески - сълзите на България няма да секнат, ако не се стреснем.
"Най-големият проблем е състоянието на пътищата. Има десетки сигнали и държавата нищо не прави”, обяви почерненият баща, чиято 12-годишна дъщеря загина при катастрофа на 31 март на пътя между селата Радомирци и Телиш в Плевенска област. Колата, в която тя се е возела с баба си и дядо си, е била блъсната от камион. За лошото състояние на пътя, където е станала катастрофата, са подавани много сигнали до Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) през годините.
Реакция - никаква!
Честата смяна на правителства, на министри и началници направиха администрацията ни бездушна, апатична, вторачена единствено в личното си оцеляване. Никой не вижда перспектива, никой не мисли за общото.
Затова и първата реакция на АПИ беше тотална грешка. Абсурдна! Пътят, на който стана ужасяващата катастрофа, “е в добро състояние. Няма нарушения, дупки и дефекти по асфалтовата настилка”, посочи агенцията. “Трасето е с маркировка и почистени банкети”, написа в официална позиция до медиите АПИ. Да се чудиш кой идиот и безхаберник е сътворил този текст?!
Бащата на Сияна тръгна по медиите, емоционалният му разказ хващаше всеки за гърлото... и хората излязоха по улиците. Гневът срещу системата беше основателен, разбираем и не търпеше забавяне на реацията му.
Стресната АПИ "се поправи" и съобщи, че е поставила нови пътни знаци.
Но това не бе достатъчно.
Защо чак сега?
Задействаха се министрите: на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, на вътрешните работи Даниел Митов, на правосъдието Георги Георгиев, главният прокурор разпореди проверка и отстраняване на цялото ръководство на Областното пътно управление в Плевен до приключването ѝ.
Днес премиерът Желязков обяви, че утре свиква съвещание на тема "Пътна безопасност и борба срещу войната по пътищата".
И едва преди няколко часа шефът на АПИ обяви с половин уста: "Ако с оставката ми ще спрат да загиват деца, я подавам веднага". Не, няма да спрат да загиват деца за съжаление, но има морален акт на поемане на отговорност, има чувство за съпричастност, задължителни за всеки управник. У нас ги няма! Затова и оставки няма...
И тук се включи президентът Радев.
Използва гнева на хората и бездушието на чиновника, за да хвърли "съчки в огъня", а не да действа като държавник. Вместо да подпомогне правителството, защото държавата и проблемите на пътищата са общи, Радев отново извади юмрук.
"Деца падат жертви по пътищата поради една основна причина и това е безхаберие, породено от безнаказаност. Пътищата са в лошо състояние, магистрали нямаме, защото дори когато се разкрие, че парите за тях са изнесени в чували или пробите, които са взети от пътищата, показват явен грабеж, последствия няма", изреди държавният глава това, което всички знаем. И за което той също носи отговорност с петте си правителства,които назначи в последните години и които не само нищо не свършиха, но допълнително разградиха институциите в държавата.
Войната по пътищата не е от днес. Тя е отражение на войната в държавата, на самозабравянето и отчуждението ни, на липсата на образование, морал и възпитание на едно общество, което "отгледахме" в годините на прехода.
Към всичко това Радев наниза и: (не)въвеждане на еврото, "опазване" на Пепи Еврото", назначаването на Теодора Георгиева, срива на КТБ и "Булгартабак", скандалите с Мартин-Нотариуса и драмите на "Осемте джуджета".
Всичко в един кюп!
И всичко на гърба на трагедията с малката Сияна.
Потресаващо!
Сякаш това невинно дете трябваше да загуби живота си, за да отпочне Радев поредната си канонада срещу поредния редовен кабинет - четвърти на ГЕРБ. "Има отговорни институции, които очаквам най-сетне да се задействат по тези въпроси и да си свършат работата. Ако те продължават да не си вършат работата, явно ще се намерят други форми, така че те да бъдат принудени да си я свършат, всякакви форми", нареди Радев, сякаш вече е приготвил "армията си" за "на нож" срещу изпълнителната власт.
Нещо да ви напомня лятото на 2020 година?
Радев използва закъснялата реакция на правителството, за да вдигне знамето срещу корупцията и лошото управление на държавата. И като капак на всичко това - да използва тази трагедия срещу влизането ни в еврозоната.
Звучи шокиращо!
Правителството на Росен Желязков е само на два месеца, а Радев вече чертае края му.
Точно когато се правят неимоверни усилия да се завърти държаваната машина след четиригодишното безвремие на служебни кабинети, на правителства и сглобки на "шарлатаните", когато се вижда все пак някаква дългосрочна, макар и мъчителна, перспектива за влизане в управленски ритъм, което означава стабилизиране на политиката, Радев прави опити отново да ни хвърли в безметежно противопоставяне и нови избори.
Защо?
Вероятно, защото всеки ден Борисов пита с каква цел правителството на Радев, ръководено от Гълъб Донев, сключи загробващия договор с турската "Боташ". Договорът - лична заслуга на Радев, сключен против всички финансови и икономически разчети, задължава страната ни за 13 години напред да плаща на своя югоизточен съсед повече от 500 000 долара дневно такса за достъп и пренос по турската инфраструктура, независимо от това дали получаваме газ или не. Престъпление, извършено в ущърб на националните ни интереси, което носи и геополитическите рискове.
Вероятно, защото магистрала "Хемус" не беше завършена от друго правителство на Радев, ръководено този път от Стефан Янев, а пък финансовият корифей Асен Василев поведе пунически войни срещу "Автомагистрали" ЕАД и фактически спря строителството на „Хемус“.
Вероятно, защото на 29 юни 2021г. с писмо на Министерски съвет в лицето на премиера Янев бе поискано от Регионалното министерство да прехвърли към централния бюджет парите, оставени в специалната сметка на АМ "Хемус", и оттогава следите им се губят.
Вероятно, защото баш "шарлатанинът" на Радев - Кирил Петков, докато беше премиер спря строежа на АМ "Струма", защото така нареди татко му Петко.
Вероятно, защото договорите с фирмите за поддръжката на пътя Телиш-Радомирци, където стана катастрофата, отнела живота на Сияна, са сключени при две правителства - служебното на Гълъб Донев с регионален министър Иван Шишков (2022), и редовното на Николай Денков с министър Андрей Цеков (2024).
Вероятно, защото експертът Диана Русинова заяви пред БНТ: "Аз насърчавам обществото да си даде много ясна сметка, че през последните 4 години реална поддръжка на пътищата на републиканската пътна инфраструктура нямаше..."
Договори имаше.
Но милиардите ги няма, пътищата ги няма, а жертви има... Много!
Да, пътищата у нас убиват. Корупцията - също! И това е присъда за всички управници до днес! Без изключение! За Радев - също! Шефът на АПИ Йордан Вълчев, на когото всички искат оставката, е кадър на ПП-ДБ, а по време на кабинета на ПП-ДБ, начело с Николай Денков, средствата за ремонти на пътищата в страната дори не стигнаха по предназначението си.
След днешния призив на Радев за "други форми" на принуда към властта можем да очакваме утре Кирил Петков да нарами мегафона и да почне да крещи по площадите за "корупцията, която убива", за да подплати новия вот на недоверие към кабинета. Така де, това вече е отигравано и го знаем.
Днес министърът на правосъдието Георги Георгиев излезе пред протестиращите, за да им обясни законодателните промени, които се готвят с цел премахване на забавянето при разследването на делата. Провокатори го посрещнаха с крясъци "мафия" и "убийци".
Родителите и близките на деца и възрастни, загинали при катастрофи, които носеха плакати с надпис "Аз съм Сияна", искат справедливост, възмездие, ефективност и адекватни наказания.
Искат го днес и сега, но могат да влязат с мъката си в менгемето на политическата употреба. Защото в годините назад десетки са примерите на липсващото и "купено" правосъдие, което осигурява свободата на "убийците по пътя". А политици лешояди това чакат - без спирачка нито пред мъка, нито пред смърт... да яхнат вълната на гнева.
На кабинета "Желязков" се падна "късата клечка" най-после да започне войната с "войната по пътищата". Ако успее - ще има шанс да продължи. Ако се спъне - ще даде шанс на Радев, който и днес даде знак, че вече няма търпение да слезе на политическия терен.
