Най-сетне парламентът прие плоския данък върху доходите на най-ниското ниво, което е познато в Европа, май и в света. От него са ощетени всички с доходи под 450 лева и са облагодетелствани хората с над 1000, 100 000 и така до безкрайност. Парадоксалното е, че този десен ход се прави от лявата партия, която преди изборите говореше точно обратното. Впрочем този данък го няма нито в коалиционното споразумение, нито в програмите на другите две партии във властовата троица. Той възникна някак си неочаквано през лятото, като че ли падна от небето. Защо стана така? Някак си няма логика. Явно се случи нещо, което публиката не разбра. Тук са възможни три варианта: 1. Мощен лобистки натиск от страна на чуждестранните компании, които плащат големи заплати на специалистите си у нас. 2. Таен натиск от МВФ и Световната банка. Решили са да направят ултрадесен експеримент. 3. Властите са изпаднали в паника от огромния дефицит по текущата сметка и инфлацията в условия на бюджетен излишък и са решили да опитат най-силното възможно лекарство. Дано не са сбъркали бутилката. А възможна е и комбинация от трите. Едва ли скоро ще узнаем истината, може би ще минат десетки години, преди някой от взелите това крайно авантюристично решение да я сподели в мемоарите си. Но ние знаем, че най-много се лъже в мемоари. Другият парадокс е, че т. нар. десни партии се обявиха против плоския данък. Дори хората, които години наред агитираха за него. Явно десницата и левицата плавно извършват тази смяна на позициите, която в шахмата се нарича „рокада”. Крайно време е да си сменят и имената, стига са живели като близнаци, чиито имена са разменени от небрежна сестра в родилното. Както и да е, българската икономика явно става обект на ултралиберален експеримент. Нека се надяваме, че накрая резултатът ще е положителен.