Анализ на Институт за развитие на публичната среда
Северозападна България е най-бедният регион в Европейския съюз. Официалната статистика показва, че в областите Видин, Враца и Монтана населението е намаляло с 63 хил. души в последните 10 години. Голяма част от общините в тези райони са и сред последните места по икономически показатели, а безработицата е два пъти над средната за страната.
В светлината на отминалите предсрочни парламентарни избори за трите района се заговори отново и по линията на изборни нарушения, контролиран вот и увеличаването на подкрепата за формацията на Делян Пеевски – ДПС-Ново начало. В тази кампания станахме свидетели и на масирани акции на МВР в тези области, целящи борбата с гласуването под натиск. Успехът на тези действия на полицията се оспорва от редица партии, а също така предстои да видим и анализ на министерството по темата. Факт е, че дори самият министър на вътрешните работи признава, че замесените в изборни нарушения са познати отдавна на органите на реда.
Има ли обаче промяна в динамиката на гласовете във Видин, Враца и Монтана? Каква е тя? Дали се случи само на последните избори или е по-дългосрочен процес, показващ и разликите в степента на ангажираност на политическите партии към гражданите в тези райони? Това ще представим в настоящата публикация на Институт за развитие на публичната среда.
Политическите пристрастия в Северозапада в последните 10 години
След първите години на прехода електоратът в Северозападна България в голяма степен продължава да подкрепя социалистическата партия. И през 2013 г. все още най-много от избирателите в районите Видин, Враца и Монтана са подкрепяли БСП (33.9% от всички гласове в трите района). Тогава 6 от общо 15 мандата са били за депутати, излъчени от нея. Подкрепата за ГЕРБ пък им е донесла 5 депутатски места. По двама народни представители общо от трите района тогава са имали партиите Атака (събрали 9.4% от гласовете) и ДПС (с 5.4% от гласовете). Подробна информация за гласовете и разпределението на мандатите в районите Видин, Враца и Монтана на изборите през 2013 г. може да видите в следващата графика:
В графата други са събрани данните за всички останали политически формации, които са участвали в предизборната надпревара в трите района, но не са успели да спечелят мандат от тях.
Единадесет години по-късно политическите пристрастия са значително променени. Подкрепата за БСП е спаднала над два пъти пъти до 27 хил. гласа и партията вече получава само един мандат от тези райони. ГЕРБ пък имат 27.5% или 42 260 гласа, което се равнява на 4 депутатски места. На политическата сцена като основен играч вече се утвърждава ДПС-Ново начало – фракцията около Делян Пеевски. Тя успява да постигне значителен изборен успех и получава почти 28 хил. гласа, което е 2.7 пъти повече от ДПС през 2013 г. Новото начало ще бъде представено от трима депутати в 51-ия парламент. Подкрепата за крайно десните партии се е насочила към Възраждане, като тя получава 11.1% и двама народни представители. Не малко симпатизанти има и коалицията ПП-ДБ – 16.8% от гласовете и два мандата. Алианс за права и свободи и Има такъв народ взимат по един мандат от Северозападна България.
Заради намалялото население на трите области, депутатите, които те излъчват след 2023 г., са общо 14 (с един по-малко за избирателен район Монтана).
Подробна информация за гласовете и разпределението на мандатите в районите Видин, Враца и Монтана на последните парламентарни избори може да видите в следващата графика:
През 2013 г. гласувалите в трите района са общо 205 100. С почти 50 хил. души е намалял техният брой на изборите през октомври 2024 г. (общо гласувалите са 153 756). Така ДПС-Ново начало успява да увеличи подкрепата си в сравнение с тази за ДПС преди разделението в партията и въпреки общия спад в избирателната активност.
Европейското финансиране в Северозапада
И докато в последните десет години и активността, и населението в Северозапада намаляват, средствата, инвестирани от европейските фондове в трите района за преодоляване на негативните демографски и икономически тенденции, се увеличават.
В периода 2014-2024 г. според данните на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС показват, че инвестициите в областите Видин, Враца и Монтана възлизат на обща стойност 1 322 175 803 лв. Това е безвъзмездното финансиране за общо 3 211 проекта на територията на тези райони. Най-много са сключените договори във Враца – 1 343 за 614 млн. лв., следвани от Монтана – 1 238 проекта за 407 млн. лв. и Видин – 630 проекта за 300 млн. лв. Информация за европейското финансиране е представена в следващата графика:
Средствата от европейските програми обикновено се използват за разрешаване на проблеми в сфери, в които липсва национално финансиране – изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води, обновяването на социалната инфраструктура и повишаването на капацитета на местната и централната администрация.
Но въпросите за контрола над изразходването на тези ресурси, кои бенефициенти имат достъп до тях и дали те се използват по предназначение често са били на дневен ред. В тази връзка по-долу представяме как се инвестират средствата от европейските фондове в община Хайредин (област Враца). С население от около 4 000 души и 6 села в състава си, в периода 2014 г. – 2024 г. Хайредин е получила малко над 15 млн. лв. безвъзмездно финансиране от ЕС за 34 проекта. Един от тях е за ремонт на пътната инфраструктура:
Той е надлежно обозначен съгласно изискванията на ЕС, но сериозни съмнения повдига качеството на изпълнение на ремонтните дейности. Общата сума за проекти конкретно за пътна инфраструктура в общината е 3.1 млн. лв. Това са значителни средства, особено на фона на икономическото състояние в този регион. Те биха могли да повлияят много положително за подобряване условията на живот на хората там, ако се използват по предназначение.
Липсата на конкурентоспособна среда, високите нива на безработица, ниските икономически показатели, бедността и демографския срив са сред проблемите, с които жителите на Северозапада се сблъскват ежедневно. Показателни в това отношение са сумите, които общините в трите района финансират с европейски фондове по програми като “Топъл обяд”. В област Видин са сключени 28 такива договора за общо 11.56 млн. лв., във Враца – 30 договора на обща стойност 20.45 млн. лв. и в Монтана – 29 проекта за 5.79 млн. лв. В община Бойница (област Видин) от 2017 г. до 2025 г. са одобрени около 710 млн.лв., за да може местната власт да “задоволи потребностите от храна за хора, които не могат да си я осигуряват сами”. Населението на общината според данните на ГД ГРАО към края на 2023 г. е 919 души.
Общините, кандидатстващи по програмата посочват “социално-демографската и икономическа картина” на общините, фактори като “социално изключване на лица, семейства в неравностойно положение и стари хора, нуждаещи се от подкрепа и социални услуги”, “равнището на бедност и доходите – трайна липса на собственост и постоянни доходи, безработица, ниски пенсии и недостатъчни доходи” и пр.
Същевременно именно в най-бедните общини се наблюдава и тенденцията на най-дълго застоялите се на поста си кметове, на липсващи инвеститори, на публичен сектор, който е основен работодател там.
Различната скорост на развитие в българските общини е устойчив процес, който вече е породил тежки последици за част от населението в някои райони в страната. Сред тях са дългосрочна безработица, високи нива на бедност, отказ от продължаване на образованието, преквалификация и т.н. В този смисъл е притеснителен фактът, че в някои населени места бедността отдавна се е превърнала в наследствено явление. Качеството на живот на гражданите със сигурност поражда промени и в тяхното отношение към политиката. Системните лишения например често водят към отчужденост от обществените дела, защото хората се фокусират върху решаване на най-належащите си проблеми. Крайният политическият резултат от това е свързан със все по-слабото познаване и доверие в демократичните институции и правила.
Именно политическите партии са тези, които трябва да се ангажират да възстановят скъсаната връзка с избирателите, като адресират съществените проблеми на хората по места, осигурят реално взаимодействие между представителите на властта и избирателите, насърчат тяхната демократична култура и др.
