Палми Ранчев Срещнах вчера един мой познат, който работи в павилион на „Графа“. Инженер, помня, и с някаква научна степен. Спрях, поздравих. И той почти веднага започна. Нали знаеш по какво сме на първо място? Какво имаш предвид? – попитах го. Ами инсултите, инфарктите... Отделяме най-малко от европейците за наука и образование... И сме сред най-нещастните нации в света... Ама, да знаеш, на никой не му пука. Хора във властта - продължи той, след като видя, че само наведох глава - са като играчи на карти. Веднъж един получава козовете, следващия път – друг. Епизодично се присъединява нов играч. За разнообразие. Всички останали напразно се опитваме да разберем как върви играта. Но след като отдавна е ясно, че няма шанс да участваме, престанахме да се интересуваме. Просто е. Ама нашите тарикати си въобразяват, че като излъгаха веднъж европейските чиновниците, ще продължат да ги лъжат - завъртя заканително глава моят познат. Татковците и дядовците им изпълняваха петилетките в съкратени срокове, а те така ще се борят срещу корупцията и организираната престъпност. И ще реорганизират правосъдието. Приемането ни беше политическо решение за европейците - продължи със сериозно изражение той - и кризисно за нас. Управляващите се уплашиха от собствената си необуздана лакомия. И протегнаха крадливи ръце към предприсъединителните и присъединителните фондове. Истината е, че не могат да задвижат производството. Имат нужда постоянно от готови пари. Крадени, други, без значение. Сега, не са ли чуждите инвеститори, нищо няма ще остане от процентите им икономически растеж. И да знаеш, неслучайно всички във властта са доволни, че синът ми и още два милиона като него не са в страната - продължи той. Тук останахме само уплашените, докараните до състояние гроги, тъпанарите... Лесно е да ни манипулират, или по-точно – да не ни обръщат внимание. Изглеждаме безкритични към некадърността и посредствеността им. Даваш ли си сметка какви хора ни управляваха и продължават да управляват . възкликна моят познат и ме погледна изпод вежди. Разграбиха каквото имаше за разграбване, раздадоха си милиарди, а виновни няма. Как ще има? Трудно е да се самообявиш за престъпник? Дърдорят постоянно за организираните бандити. Но ако тях ги няма, съвсем ще закъсат. Така да знаят. Кой тогава ще налива вода в партийните мелници. Моментално ще замлъкнат. И ще стане безсмислено партийното членство на сума ти народ. Нужна им е организираната престъпност. Иначе за три денонощия щяха да напълнят затворите. Щото кой ги организира тези престъпници. Организаторите, ще кажеш. Така е. И сега лицемерно се тюхкат, че са им изпуснали юздите. Даже организираните престъпници „поръчвали” организаторите си. Ама тогава защо мине, не мине и гръмнат винаги точния човек. Гърмят, не го изправят пред съда. Представяш ли си, ако бяха се разприказвали гръмнатите? И да ти кажа, много съм мислил за способностите например на премиерите. Как ще се справят, ако като мен са принудени от научния институт да се преместят в павилион на „Графа“. Един със сигурност ще послъгва в рестото, докато разбере, че клиентите му са го напуснали. Друг ще обслужва толкова бавно и мудно, че всички ще го отминават с досада. Следващият - толкова немарлив, че щеше да оставя с павилиона да се разпореждат случайни познати. Има премиер, който със сигурност щеше да продава освен обичайната стока и дрога. Друг няма да продава, а ще мисли само как да приватизира павилиона и да прехвърли собствеността на свои покорни слуги. Най-малко за двама само след два-три дни ще проличи, че не стават за тази работа. Не могат ли да въртят павилион на „Графа“, ще ги уволнят. А начело на държавата останаха години - каза моят познат. Опитах да разбера дали иска да ги позная с имената. Или му беше достатъчно да го каже.