Дейвид Леонхарт
New York Times

Преди бедите в Дубай може би съвсем логично сте си мислели, че финансовата част от финансовата криза е приключила. Правителствата по света предприеха извънредни мерки в края на миналата и началото на тази година, за да успокоят паниката. И до голяма степен успяха. Наливането на трилиони долари в глобалната финансова система обаче доведе до поне един неизбежен страничен ефект – много от излишъка от годините на бума така и не бе изразходван.
Благодарение на ниските лихвени проценти и други политики за подкрепа на жилищния пазар жилищата в Америка не са особено евтини и днес в сравнение с доходите или наемите. Те просто вече не са абсурдно скъпи. Акциите бяха за кратко евтини миналата пролет, но в момента са по-скъпи, отколкото са били през по-голямата част от последните 60 години спрямо корпоративните печалби.

Символ на ексцесии в разходите

Така че вероятно в близко бъдеще би трябвало да очакваме още няколко миникризи (повече като тази в Дубай, ако щете).
Случи се така, че посетих Дубай само преди две седмици. Пристигнах с очакване да заваря един процъфтяващ град, който се е съхранил някак. Познат като нещо средно между Сингапур и Лас Вегас, градът държава се превърна в един от най-очевидните символи на глобалните разходни ексцесии в последните години. Архитектурният стил може да се опише най-добре като модернистична арогантност – в един от търговските центрове бе открит ски курорт, а мрежа от острови са построени така, че да напомнят картата на света. Когато кризата удари, не бе изненадващо, че строителните кранове изведнъж спряха да работят, а стотиците хиляди имигранти, работещи в града, бяха принудени да си тръгнат.
И въпреки всичко Дубай продължава да прилича повече на процъфтяващ град, отколкото на нещо друго. Докато се разхождах по крайбрежието на Персийския залив в 6:45 сутринта, чувах металните звуци от близките строежи на небостъргачи. Работниците имигранти, които срещнах, разказаха, че могат да изкарат четири пъти повече, отколкото в Индия или Пакистан. Бляскаво ново метро е пуснато в действие, а строежът на най-високата сграда в света скоро ще бъде завършен.
Част от този разкош, както знаем вече, е резултат от това, че Дубай продължава да живее не по джоба си. Миналата седмица Dubai World — правителствената предприемаческа и инвестиционна компания, построила островите с формата на световната карта – обяви, че няма да може да покрие плащанията по всичките си дългове. Компанията помоли кредиторите да приемат по-малко пари, отколкото им дължи. Тревогите са предизвикани от 3,5-те милиарда долара плащане по дълг, чийто падеж е на 14 декември, първото от около $25 млрд. плащания, които са в падеж следващите три години.

Кризисен недостиг на кеш

Тези заеми може да не са изглеждали непосилни за връщане през лятото на 2008 г., когато наемът на един квадратен фут (0,092 кв. м.) офис пространство в Дубай струваше около $130. До това лято обаче средната стойност бе паднала до около $57 по данни на CB Richard Ellis. (За сравнение - средният наем при търсене днес в Манхатън, където почти няма свободна земя за нови строежи, е около $57 за квадратен фут.)
„Dubai World бе изправена пред кризисен недостиг на кеш, коментира Кенет Рогоф, бивш икономист от Международния валутен фонд, а нямаше откъде да търсят помощ.“ За спасяванията през миналата година Дубай разчиташе на съседния Абу Даби, който също е част от Обединените арабски емирства и разполага с богати петролни залежи. Абу Даби обаче даде ясно да се разбере, че търпението му се изчерпва. Затова и DubaiWorld трябваше да съобщи на кредиторите си, че няма да получат обратно всичките си пари.
Световните финансови пазари настръхнаха. Пазарните наблюдатели се чудеха дали инвеститорите ще избягат от всичко, което изглежда рисково, както след срива на Lehman Brothers. Представители на администрацията на Обама прекараха Деня на благодарността в наблюдение на презокеанските пазари. Икономистите спекулираха коя може да е следващата задлъжняла страна или компания.
Една седмица по-късно мисля, че можем да си извадим две хипотетични поуки.
Първо, финансовата система всъщност е в много по-добра форма, отколкото в началото на тази година. Поне досега почти никой от по-сериозните ни страхове не се сбъдна.
Акциите по света възстановиха по-голямата част от загубите си от края на миналата седмица. Една по-специфична мярка за инвеститорските опасения – TED спредовете, които са разликата между лихвите по междубанковите заеми и консервативния краткосрочен дълг, емитиран от хазната, изглеждат така, сякаш нищо особено не се е случило. След малко изчакване в петък във вторник спредът затвори на приблизително най-ниското си равнище от повече от месец насам – 0,21%. За сравнение - през октомври 2008 г. той се покачи над 4,5%.
Втората поука е, че, когато правителствата оттеглят част от гаранциите, които са дали на финансовите пазари, със сигурност ще лумнат още внезапни огнища на опасност. Всъщност именно Абу Даби се бе заел да гарантира дълга на Dubai World досега. Когато обаче по-големият брат на Дубай се отдръпна, не се появиха достатъчно частни инвеститори, които да запълнят празнината. Те се уплашиха от бъдещето на Dubai World. Един от основните й активи, отбелязва Франческо Гарзарели от Goldman Sachs, е „недвижима собственост на място, което е залято от свръхстроителство“.
Откъде може да се появи следващият пламък? Един голям строителен предприемач в САЩ може да последва пътя на Dubai World и да се окаже неспособен да покрива дълговете си. Жилищният пазар може би ще отслабне отново, както предполагат два доклада от миналата седмица. Или инвеститорите на фондовата борса може да решат, че оживлението напоследък – индексът Standard & Poor’s 500 е 64% над мартенското си дъно, е било твърде оптимистично.
За щастие миналата седмица се появиха признаци, че световната икономика може би вече може да се справи с всеки от тези проблеми. Dubai бе стрес тестът, който финансовата система издържа.
И това е още една причина отговорните за политиката лица и в САЩ, и в чужбина да продължат да пренасочват вниманието си. Самата финансова криза беше големият проблем на вчерашния ден. Вторичните продукти от кризата – начело с безработицата, са днешните.