Reuters

Високочестотната борсова търговия обхваща все повече класове активи по цял свят, но разпространението й се забавя от лоша инфраструктура, строга регулация и съпротива от утвърдени интереси. В някои от водещите азиатски пазари регистрирането на ордер отнема секунди. Това е цяла вечност за трейдърите, които използват сложни алгоритми за търгуване на хиляди акции в рамките на милисекунда, за да натрупат печалба от маркет мейкинг и ценови дисбаланси. В някои случаи териториалната битка между борсите също не позволява типа сложен пазарен подход, който e благоприятна почва за високочестотната търговия. Традиционните брокери и институции, чиито позиции са застрашени от новите трейдъри, също помагат за издигане на бариери.

60 % от обемите в САЩ

Вълната на високочестотната търговия, която съставлява около 60% от борсовата търговия в САЩ, вече заля голяма част от Европа и се усеща в някои нововъзникващи пазари, особено в Латинска Америка. А започва да печели позиции и при фючърсите, опциите и валутата.
Бразилските акции показват признаци за сериозно навлизане на високочестотната търговия, а относително малки пазари като Мексико и Колумбия насърчават водещи американски трейдъри да внесат най-новите си техники за бърза търговия, генерирани от автоматични алгоритми.
По-малките пазари са привлечени от перспективата за повече ликвидност, която би могла да направи инвестирането и търговията по-евтини и лесни за всички и да помогне за набиране на капитал.
На втори план остава страхът, че алгоритмите могат да излязат извън контрол и да предизвикат паника. „Това си е добродетелен кръг. Колкото повече хора идват, толкова повече стават желаещите“, казва Мартин Писел от CIBC World Markets, звеното за инвестиционно банкиране на Canadian Imperial Bank of Commerce.
В някои европейски фондови пазари високочестотната търговия вече съставлява повече от една трета от цялата активност, сочат редица оценки. Електронната вълна драстично понижи спредовете и разходите, което доведе до безпрецедентно отваряне на някои борси.
Азия е далеч по-назад, макар и със сериозен потенциал. „В Азия отсъства американският и европейски тип регулаторна среда, ориентиран към най-ефективно изпълнение на ордерите“, казва Такаюки Саито от азиатско-тихоокеанското звено на UBS AG.
Някои изменения на правилата в САЩ и Европа хармонизираха търговията и предизвикаха ценова война между борсите и алтернативните платформи. Подобни промени не се задават в Азия, където нееднородната ликвидност и регулацията на парче са дългогодишни проблеми. Повечето от пазарите в региона все още не разполагат с нужната инфраструктура да се справят с фирмите, които измерват в микросекунди (една милионна част от секундата) времето, за което ордерите достигат пазара.
„Системите в Токио и Хонконг са много бавни. На борсата й отнема няколко секунди да приеме ордера - казва Нийл Катков, старши вицепрезидент и шеф за Азия в Celent. - Малко са страните като Корея, които работят под границата от една секунда.“ От огромно значение може да се окаже планът на Токийската фондова борса през януари да пусне нова система за търговия, която реагира на подадените ордери за максимум 10 милисекунди, казва той.

10 на сто дял в Азия

UBS изчислява, че около 30% от борсовите транзакции в Япония се извършват по високочестотния метод. За цяла Азия делът е до 10%, в Бразилия - до 10%, в Канада - около 20%, и до 40% в Европа, сочи доклад на базирания в Ню Йорк брокер Rosenblatt Securities.
Високочестотна е около 40% от търговията с фючърси в САЩ, до 20% от опциите и 10% от валутата, се казва в доклада. Трейдърите и анализаторите твърдят, че ценните книжа с фиксиран доход и суровините също са готови за растеж, макар че може да има съпротива.
„Дилърите хвърлиха огромни усилия в опит да отблъснат новата порода електронни провайдъри на ликвидност и да запазят елитния клуб от играчи, които могат да бъдат маркет мейкъри“ в извънборсовата валутна търговия, казва Ричард Горелик, изпълнителен директор и съосновател на фирмата за високочестотна търговия RGM Advisors LLC в Остин, Тексас. „Постепенно пазарът стана много по-отворен за различни участници“, добавя той.
Истинският пробив може да дойде от мерките на американските и европейските политици и регулатори да вкарат повече деривати в прозрачните борси. Целта е да се предотвратят нови експлозии.
Фрагментацията е проблем за високочестотната търговия в Азия, но тя вече се утвърди в Бразилия до голяма степен благодарение на борсовия оператор BM&FBovespa, който е практически монополист в борсовата търговия в най-голямата икономика на Латинска Америка.
Търговията се разрасна неимоверно, откакто през август 2008 г. борсата започна да предлага т. нар. пряк пазарен достъп на компаниите, които искат бързо да въведат алгоритмични и високочестотни стратегии.
Марчо Кастро, директор информационни технологии и търговски системи, заяви пред Ройтерс, че борсата вижда „огромен потенциал“ за растеж и смята да удвои капацитета за търгуван обем през 2010 г.
Миналия месец UBS стартира алгоритмична търговия за чуждестранните инвеститори, желаещи да търгуват на BM&FBovespa, чийто бенчмарк индекс скочи с над 70% през тази година.
През октомври Bank of America Corp започна да предлага платформа за базираните в Бразилия алгоритмични трейдъри след лансиране на услуги в Индия, Малайзия, Тайланд и Сингапур. Банката се ориентира и към Мексико, където регулаторът планира реформа на пазара за привличане на високочестотни трейдъри.

Торонто се бори с „митовете“

В Канада алтернативните платформи процъфтяват, което създаде по-голяма конкуренция. В последно време това доведе до вълна от трейдъри, привлечени от отстъпките, които предлагат местните борси. TMX Group Inc, управляваща фондовата борса в Торонто и водещия канадски пазар за деривати, отвърна на удара с по-агресивно ценообразуване, чиято идея бе да привлече бързите трейдъри, но се задоволи с по-умерен тон на развиващите се пазари.
Тази година дебатът се разрасна в американския пазар за опции, разглеждан като една от най-очевидните цели за фирмите, занимаващи се с високочестотна търговия. Опциите и обикновените акции имат общи големи инвеститори, регулатори и борсови оператори. „Вероятно това е следващата битка. Завършването на структурата обаче може да отнеме няколко години“, казва Луис Лю, основател на Lotus Capital Management LP.