Георги Първанов, президент на Република България

Преди няколко дни министърът на финансите Симеон Дянков нападна БАН по повод моето слово на годишнината от създаването на Съюза на учените.
Длъжен съм да кажа, че в това слово академията не беше спомената. Но през септември министърът нападна и Икономическия доклад до президента, без да го е чел. Това е въпрос на възпитание и стил, очевидно трябва да свикваме.
Квалификациите на министъра за академията като сталински продукт и за „феодалните старци” издават едно агресивно невежество. Нещо повече, той разви тезата, че по време на криза „науката не е основно нещо”. Изказването на министъра като цяло бе защитено и от премиера.
Впрочем и друг път БАН е била разделяна и противопоставяна, обект на политически репресии - и след 1944 г., и в годините на прехода. В стремежа към нейната ликвидация вероятно има и материални подбуди - многобройните имоти и сгради...
Налага се да припомним началото. Преди 140 години към създаването на Българското книжовно дружество са съпричастни Васил Левски, Любен Каравелов, Васил Друмев, Марин Дринов и много други наши възрожденци. Това е основна стъпка към институционализирането на територията на българската духовност. Дружеството е основен фактор на освободителната борба на българите.
След Освобождението ключови фигури на академията са Петко Каравелов, Иван Гешов, Иван Вазов, Константин Величков… Ако тези имена не говорят нищо на сегашния министър, то те са икони за всеки българин. За Стефан Стамболов, разбира се, трябва да прочете заради някои чести съвременни аналогии.
Съзнавам, че не можем да очакваме исторически сантимент от онези, които са тук отскоро. И не заради това се връщам отново към темата. Академията има важен принос в българската наука - с 16% от учените в България се осигуряват повече от половината от научната продукция; повече от половината от патентите; повече от половината от международните проекти.
БАН е много преди редица научни институти от Югоизточна Европа в класацията на водещите научни организации в Европа. БАН е класирана най-напред от всички български научни звена в авторитетното подреждане на международния институт „Томпсън-Ройтерс”, който има най-пълната база данни за последните три години. Например по брой цитирани публикации БАН изпреварва с около 600 места Световната банка.
Политическата полемика в случая е важна, защото тя не се изчерпва с въпроса за съдбата на БАН, а засяга отношението ни към науката. От години поставям въпроса на науката да не се гледа като на непроизводителен консуматор на бюджетни средства, а като на фактор на развитието. Смятам, че в условията на криза това важи в още по-голяма степен. В речта си пред Националната академия на науките (27 април 2009 г.) президентът Барак Обама подчерта, че научноизследователската дейност трябва да се превърне в една от предпоставките за справяне със световната икономическа криза. Не мога да не се съглася с тази теза. Средното ниво на държавните разходи за наука и изследвания в рамките на Европейския съюз е 1,85% от БВП. В тази посока, за увеличаване средствата за наука, са и препоръките на Световната банка.
Нека не забравяме, че по глава 17 „Наука и изследвания” от договора с ЕС България е поела ангажимент за ежегодно нарастване на публичните средства за наука и технологии.
Вместо това науката е била винаги първата, обичайната жертва на бюджетните ограничения. В интерес на истината предишното правителство, което може да бъде критикувано за много неща, беше първото, увеличило средствата за наука близо три пъти, като само фонд „Научни изследвания” нарасна от 19 млн. лв. на 100 млн. лв. за 2009 година. Част от тези средства вече са съкратени.
За следващата година има общо намаление на средствата за наука (не само на БАН, но и на ВУЗ) с около 30-35%, т.е. те ще се задържат на нивото на орязаното в рамките на тази година от 0,3% от БВП.
В същото време вече осем години неизменно поставям въпроса за дълбоките реформи, които трябва да се реализират в академичната и университетската наука - както от гледна точка на сегашния структурен модел и развитието на кадровия потенциал, така и от гледна точка на финансирането. Няма място за делене, още по-малко за противопоставяне. Пътят е във взаимното отваряне и интегриране на наука, висше образование и бизнес.
Науката не трябва да се финансира единствено на пазарен принцип - който оцелее. В модела на финансиране трябва да се заложат и трите основни източника: 1. Публични средства от бюджета; 2. Средства от бизнеса; 3. Средства по европейски програми.
Нужно е реформата в сферата на науката да се постави на дългосрочна и стабилна основа - стратегия за развитие на страната и преди всичко на икономиката, и на тази база - стратегия за развитие на науката и висшето образование с произтичащите оттук нормативна база и документи.
В моето разбиране става дума за верига от взаимосвързани действия и политики, насочени към развитието на науката: изграждане на модерна инфраструктура за трансфер на знания и иновационни продукти; изграждане съвместно с бизнеса и общините на интеграционни центрове за научноизследователски, образователни и бизнес дейности (технологични паркове); осъществяване на целеви програми за развитие на младежкия научен потенциал и стимулиране на обратния процес на завръщане млади научни кадри и специалисти от чужбина.
Всичко това, ако започне да се случва, ще обезсмисли старите спорове и дилеми - университетска или академична наука, фундаментална или приложна наука. БАН ще намери своето естествено място като комплекс от модерни научноизследователски центрове, свързващи фундаменталната наука в приоритетни за нас направления, но и ориентирани към развойна дейност и приложни разработки.
Надявам се и сега да не се прилага административният подход към реформата в науката и висшето образование - подходът на механичното съкращаване на структурни звена и научен състав. Ще подкрепя всички усилия на правителството за обвързване на реформата със съдържателно преструктуриране, с приоритетите и потребностите на обществото. Това е и държавнически, и европейски подход.
Въпросът не е наука или икономика, а наука в полза на икономиката и обществото.


(Статията на държавния глава Георги Първанов препечатваме от сайта на президентската институция.)