Джордж Сорос* В романа си “1984” Джордж Оруел описва по смразяващ начин един тоталитарен режим, в който всички комуникации се контролират от Министерство на истината, а дисидентите са преследвани от политическата полиция. САЩ, както и досега, продължават да са демократична страна, управлявана от конституция и от силата на закона, но се появиха обезпокояващи знаци, че методите за пропаганда, описани от Оруел, вече са пуснали корени там. И наистина, от времето на писателя насам техниките за измама бяха усъвършенствани невероятно. Много от тях са били разработени във връзка с рекламирането и маркетинга на търговските продукти и услуги, а после адаптирани към политиката. Отличителната им черта е, че могат да се купят за пари. В последно време когнитивната наука допринесе за още по-голямата ефективност на техниките за измама и така даде рамо на професионални политици, чиято единствена цел е “да постигаме резултати”. Тези професионалисти се гордеят с постиженията си и често се радват на уважението на американската тълпа, която благоговее пред успеха, без значение как е постигнат той. Този факт поставя под съмнение идеята на Карл Попър за отвореното общество, която се основава на допускането, че въпреки че съвършеното знание е непостижимо, можем да разберем реалността по-добре, като мислим критично. Попър не осъзна, че в демократичната политика набирането на обществена подкрепа е по-важно от търсенето на истината. В други области като науката и индустрията импулсът да наложиш собственото си мнение на света среща съпротивата на външната реалност. В политиката обаче начинът, по който електоратът възприема действителността, може лесно да бъде манипулиран. В резултат на това политическият диалог, даже в демократичните общества, не води непременно до по-добро разбиране на реалността. Причината демократичната политика да води до манипулация е, че политиците не се опитват да говорят истината. Те искат да печелят избори, а най-добрият начин това да става е, като изкривят реалността в своя полза. Това прозрение не трябва да ни кара да изоставяме идеята за отвореното общество, а да преосмислим и да препотвърдим необходимостта от него. Трябва да се откажем от негласното допускане на Попър, че политическият диалог има за цел по-доброто разбиране на реалността, и да го въведем като задължително изискване. Само разделението на властта, свободното слово и свободните избори не могат да осигурят отворено общество; изисква се и сериозен ангажимент да се търси истината. Нови правила Трябва да въведем нови базови правила за политическия диалог. Те не могат да са идентични с научните методи, но трябва да са сходни с тях по естеството си, да съхраняват преследването на истината като основния критерий, по който трябва да се преценяват политическите виждания. Политиците ще уважават реалността, вместо да я манипулират, само ако обществото превърне истината в своя ценност и започне да наказва политиците, хване ли ги в съзнателна измама. Обществото от своя страна трябва да търси истината, тъй като измамата подвежда хората, като избира представителите им, изкривява избора на политика, подрива отговорността и разрушава вярата в демокрацията. Най-новата история ни дава достатъчно убедителни доказателства, че политиката, която се гради върху изкривено представяне на реалността, дава нежелателни резултати. Отговорът на правителството на Буш на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. - да обяви война срещу терора и да третира критиките като антипатриотични прояви – спечели обществена подкрепа, но резултатите бяха точно обратните на планираните от правителството на Буш както за самото него, така и за САЩ. Ролята на регулатори Практически трудността е да се разбере кога професионалните политици изкривяват реалността. Тук медиите играят важна роля, както и политическият елит и образователната система, които трябва да изпълняват ролята на регулатори. Освен това обществото трябва да бъде осветлено за различните техники на измама. Най-ефективните от тях действат на подсъзнателно ниво. Когато надскачащите съзнанието методи започнат да будят емоции, обществото става практически беззащитно. Ако обаче някой му посочи различните техники, то вероятно ще ги отхвърли. Един от най-влиятелните методи, за който републиканският анкетьор Франк Лунц казва, че е научил от “1984”, просто обръща значенията и действителността с краката нагоре. Следвайки тази техника, “Фокс нюз” се наричат “честни и балансирани”, а Карл Роув и последователите му превръщат най-силните страни на опонентите си в ахилесова пета, като използват инсинуации и лъжи, за да представят постиженията на противниците си като фалшификации. Така инсинуациите за подлост и нечестна игра победиха двама многократно награждавани ветерани от войната с Виетнам – сенатор Макс Клиланд през 2002 г. и Джон Кери през 2004 г., а в същото време Буш и вицепрезидентът Дик Чейни – които са успели да се спасят от военна служба, бяха обрисувани като истински патриоти. Друга техника е пренасочването: да обвиниш опонентите си в мотиви или методи, присъщи на самия обвинител. Например Дейвид Хоровиц, който ме обвини, че съм “Ленин на антиамериканската конспирация”, е бивш троцкист, за когото противниците не са опоненти в разумен дебат, а по-скоро врагове, които трябва да бъдат смазани. Американското общество се оказа невероятно възприемчиво към манипулирането на истината, което все по-силно доминира политическия диалог в страната. И наистина, цяла мрежа от издания, някои от които успяват да се представят като водещи медии, се посвещава на тази задача. Въпреки това аз вярвам, че е възможно да отворим очите на обществото за фалшивите аргументи, като събудим възмущение срещу оруелския новоговор. Необходимо е съгласувано усилие, за да се идентифицират техниките за манипулация – и да назовем и засрамим онези, които ги използват. Сега е идеалният момент да сложим началото на това усилие. Сега американците сякаш се събуждат от лош сън. Това, което научихме от опита от последните години – това, което трябваше да знаем през цялото време – е, че превъзходството на критическата мисъл в политическия диалог не може да бъде приемано като даденост. То може да се осигури само от електорат, който уважава реалността и наказва политиците, които лъжат или прибягват към други форми на измама. * Джордж Сорос е председател на фондация “Сорос” и на института “Отворено общество”. Статията е предоставена на в. “Класа” от “Проджект синдикейт”, заглавието е на редакцията.