Чавдар Шинов Царе сме да яхнем някакви думи и да ги веем като знаме години наред, без изобщо да се замислим доколко са те празни откъм реален смисъл и истина. Да вземе колегата Алеко и в момент на възторг от красотите на географията, в която сме се заселили, да го възкликне онова: „В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата?!” То, дето във всеки гимназиален учебник по литература е набрано с най-тежкия курсив. И готово – подреждаме си поредния патриотарски мит, горди от това, че не само сме дали на света Стоичков, кирилицата, компютъра, първата бомбардировка от самолет и киселото мляко. Но и се явяваме ни повече, ни по-малко Швейцарията на Балканите. Е, добре, върнах се наскоро от Швейцария и бих искал да споделя с вас някои лични терзания! Така се случи, че станах свидетел на два тръбопроводни ремонта - единият в Берн, столицата на Швейцария, където живях няколко седмици, а другият - на улица „Голаш” в София, столицата на Швейцарията на Балканите, където живея постоянно. Да оставим настрана тамошните заграждения, светлини, мостчета за пешеходци, пътните знаци, които обясняват как и къде да заобиколиш, ако си с кола, табелите с извинения за неудобствата. Да оставим и подредените така, че на никого да не пречат материали за ремонта, камионите и машините, които дотолкова тихо си вършеха работата, че чак да ти стане неудобно... Там видях и, ще повярвате ли, изтривалки от някаква специална материя, наредени около изкопа. Та работникът, като излезе от влажната яма, където е запоявал или копал нещо, ботушите си от калта да изтрие, улицата да не изцапа. Елате още утре и вижте в какво гнуснаво блато е превърнат иначе хубавият и зелен квартал Редута от бачкаторите на митичното и любимо на трудещите се софийско предприятие „Топлофикация”! Случи ми се тия дни да пътувам до Момин проход – започва от това градче туристически маршрут, който обичам. Знаете ли каква воняща клоака на БДЖ дрънчи, трополи и подпръдва от София до там? Банално ще е да ви описвам швейцарския влак – представяте си гледката, чистотата, точността и всичко останало! Обаче кондукторът от железниците на Швейцарията на Балканите, той трябва да бъде описан. Не толкова колко е развлечен, космат, небръснат и без униформа. Не и за това, че дупчи и къса билетчетата на ръка (само дето не ги отхапва) и изобщо не е съоръжен с клещи, свещения инструмент, който проблясва в ръцете на всеки кондуктор по света, от Камчатка до ЮАР. Друго прави най-стъписващо впечатление - върви жепейският служител по пътеката между седалките на кенефа, наречен железопътен вагон. А пътниците, главно патриотични ихтимански цигани, почти винаги без билети, пускат в джоба му по монета – я 50 стотинки, я левче, кой колкото даде... Това е – влакът държавен, а кондукторът работи частно! Боже, като си го спомня, облечения като адмирал и съоръжен с милион свирки, ключове, разни неща в калъфчета, компютър и какво ли още не швейцарски контрольор! Та той буквално щеше да си строши краката, за да ни стигне на гарата в Базел и да ни даде забравения на седалката калъф за камерата! И понеже споменах преди малко за туристическите си страсти, да ви кажа и друго свое откритие за тая планинска страна. Значи, да кажем, в Родопите сте, вървите по пътеката от Мугла за Триград. Става дума за шест часа преход все през ливади, прочутите родопски чаири с толкова тучна трева, че направо ти се приисква и ти да захванеш да пасеш. Колко крави или овце ще срещнеш по пътя си? Двеста? Петстотин? Хиляда...? Глупости! Най-много двайсет! Няма в Швейцария, дето си е истинската, а не Швейцарията на Балканите, планински изглед без крави. Ей така, няма! Накъдето и да се обърнеш - Милка до Милка! И нещо за десерт – разказаха ми такава история: Да вземе някой си тамошен депутат и да дигне температура точно по време на сесия. Депутатите също са хора, тях също могат да ги затиснат тридесет и девет градуса, дето от никакви хапове не спадат. И какво? Не присъства клетият на гласуване, което засяга някакви там интереси на района, от който е избран. Леле, леле, какво чудо е било след това! Що извинения е трябвало партията му да поднесе! Колко посипвания на главата с пепел е имало и какви непрестанни обяснения се е наложило той да дава едва ли не на всеки от избирателите си! Горкият, направо е бил пред отзоваване от парламента! Това ми разказа домакинът ми, който е някакъв там в техния парламент. А аз какво – веднага дойде в главата ми празната родна парламентарна зала и по време на най-важни гласувания, еквилибристиката с чужди карти и целия този нагъл непукизъм на народните ни избраници... И за да приключа този текст, който някои с право ще нарекат банален, защото свикнали сме си в тази наша балканска Швейцария, като се върнем от някоя уредена чужбина, все такива неща да разправяме, а след това бързичко да ги забравим и да си потънем в родните говна! Та за да приключа – знам как България наистина може да стане Швейцария на Балканите. Просто трябва да я населим с швейцарци. Убеден съм, ония работливи и дисциплинирани хора за двайсетина години наистина ще я направят на Швейцария. Ние, докато те бачкат, то се знае, ще трябва да заминем и да заживеем там. Леле, в каква кочина ще обърнем хубавата държавица – набързо ще станат Българията в Алпите! Пълния текст можете да прочетете в брой 65 на вестник „Класа“.