Леа Коен* В Софийската община тапите от шампанското за новия-стар кмет сигурно още стоят неприбрани. Но за всички кореняци софиянци е ясно, че градът им ден след ден губи своя дискретен чар. И е на път да бъде напълно архитектурно поруган и обезличен. След загубата на няколко култови сгради в центъра – писателското кафене на бул. „Руски“, Градската библиотека, бившия Военно-исторически музей, сега е застрашена и една истинска архитектурна светиня – комплекс „България”. Както по стил, така и по използвани оригинални материали това е чудесен български образец на арт деко. Примерът на Брюксел Който е посещавал и познава Брюксел от началото на 90-те години, не може да не е бил смутен от архитектурните противоречия на неговия административен център. Типичната средноевропейска столица, с неповторимите сгради в стил ар нуво на Виктор Хорта стана столица на целия Европейски съюз. По този повод преживя архитектурен „бум”, наречен от някои „откровено изнасилване на архитектурата”. По някои от централните булеварди изникнаха набързо проектирани сгради на Европейската комисия, като например огромния комплекс на „Белиар”. Те не само загрозиха града, но се оказаха и опасни за здравето на обитателите им поради използване на вредния азбест. Те стърчат безнадеждно празни днес като изоставени атомни централи от първи тип. Алчни български предприемачи също се готвят да извършат архитектурно „изнасилване” в центъра на София с комплекс „България“. За тяхно сведение строителното безредие в Брюксел бе бързо вкарано в релси със специален закон. Той изрично забрани да се строи в центъра на града „извън стиловите норми” и предвиди най-строги мерки за опазване историческите фасади на сградите. За тази цел бе създадена специалната реставрационна техника. Тя беше наречена „яйце на Фаберже” по името на прочутите украшения на френския бижутер. Сградата, която трябва да бъде заменена, се „изкормва” като черупка на яйце, запазва се цялата външна част и се строи само във вътрешното разкритие. Тази техника днес не само се прилага, но е и задължителна в редица държави от ЕС, загрижени за архитектурното си наследство. Препоръчвам на делегациите на софийското кметство, които често се разхождат из Брюксел, да обърнат внимание на сградите около катедралата „Сен Мишел”. В голямата си част те са възстановени по този метод, а новопостроените са изцяло в духа на закона за „запазване на стиловите норми”. До такава степен, че имитират релефите на самата катедрала. Небостъргачът като символ на творческа мощ Небостъргачът е най-новата амбиция на българския предприемач. Но знае ли той, че и до ден днешен небостъргачът се смята за венец на съвременната архитектурна мисъл и естетика. Всеки голям архитект мечтае за такъв проект. Прекрасните здания от този вид в Шанхай, построени през последните 15 години (близо 3000 на брой!) са дело на най-големи световни архитекти. С поетичните си названия „Магнолията”, „Звездата”, „Орион”, с изключителния ансамбъл помежду им, те заедно представляват гигантско художествено творение. То несъмнено ще надскочи изпитанието на времето, подобно на „Емпайър стейт билдинг”, „Мет Лайф” и други, построени през ХХ век. Значителният философски роман „Изворът” на Айн Ранд дава вярна историческа представа за борбата за утвърждаване на този сложен архитектурен вид. Налагането му е плод на дългогодишно развитие, а не на нечия строителна прищявка. Не знам дали българският превод на думата „небостъргач” принадлежи на професор Балан. Но идеята за този тип сгради в Ню Йорк принадлежи на Гропиус и Мис ван дер Рое. Проектират ги големите архитекти Станфорд Уайт, Кас Джилбърт, Уилям ван Алън като израз на творческа мощ. Българският им вариант обаче заплашва да се изроди от предприемачи, които нямат нищо общо с архитектурата. Аргументите им започват и завършват с квадратните метри застроена площ, продадена на спекулативни цени. Небостъргачът има място в архитектурата на един съвременен град като София. Но само като стилно издържан архитектурен проект, който няма да наруши хармонията на пространството около себе си. С това правило се съобразява дори Доналд Тръмп, когато строи в Манхатън. Защото става дума за сграда, която поради своята значимост и мащаби принадлежи на цялата градска среда и общност. Българските архитекти още не са доказали уменията си в такъв формат. В Прага например бяха поканени най-знаменитите съвременни швейцарски архитекти Херцог и Дьо Мерон, сред чиито последни достижения е новата Берлинска библиотека. Небостъргачът като символ на безогледност София е най-зле поддържаната столица в Европейския съюз. Когато имат време да вдигнат поглед нагоре, измъчените софиянци с ужас виждат архитектурните безобразия, изникващи като гигантски отровни гъби. Отговорността е на безогледни предприемачи, на безчестни архитекти и на късогледи общински власти. Няколко възстановени с пари от европейските фондове обществени сгради в центъра или фасади, обновени със средствата и героичните усилия на съкооператори не могат да скрият тъжната реалност. Нови собственици обричат на умишлено разрушение ценни постройки заради невиждано спекулативна цена на терените. Унищожават оригинални елементи на ар нуво и сецесион (красиви порти, железни решетки и други, които безмилостно се заменят с просташка ПВЦ дограма). Вандалски изсичат без всякакво разрешение стогодишни дървета, за да изграждат на тяхно място заведения или паркинги. Всичко това става пред очите ни, без никой да се опита да се намеси. Историческите, частни в миналото сгради в София не надвишават три етажа. Такава е била традицията на града ни, такива са били възможностите на собствениците. Национализирани някога от комунистическата държава, те бяха превърнати с редки изключения в детски градини, поликлиники, обществени служби. Сега към тях са насочени алчните апетити на безмилостни и всемогъщи прекупвачи-предприемачи. Те няма да ги пощадят, ще ги заличат от лицето на София заради астрономическите, нереални цени на бъдещи многоетажни бизнес центрове и мутренски жилища. Но сметките им вероятно ще излязат криви. За целта нека и те се поразходят из Брюксел, за да разгледат някои от пустеещите с години бизнес сгради в центъра му. Те безуспешно чакат наематели, защото брюкселските предприемачи надцениха търсенето. В резултат цените на имотите и на наемите драматично спаднаха и попариха сериозно надеждите им за бързи печалби. *Авторката е бивш посланик на България в Белгия, Люксембург, Швейцария, ЕС.