Доц. Ганчо Ганчев, Институт за икономика и международни отношения

България се очаква да регистрира бюджетен дефицит през следващата година - както вече се разбра, Европейската комисия очаква дупката в хазната да бъде 1,2% от БВП. Това е добре от гледна точка на това, че все пак страната ще бъде единствената, която ще покрива маастрихтските критерии, а именно за недостиг от 3% от БВП. Според разчетите на комисията всички държави ще продължат да изпитват трудностите на кризата и ще отчетат много по-големи дефицити в бюджетите си.
Големият бюджетен дефицит, който беше натрупан в България, бе заради спада на приходите вследствие на кризата. Впоследствие правителството успя да регистрира положително салдо, но то е само заради съкращаването на разходите. Предполагам, че този излишък може да се превърне в тенденция, но главната причина за това е орязването на инвестиционните разходи, които имат своята цена. Това означава, че когато имаме по-малко харчове, ще имаме и свиване на вътрешното търсене, което ще доведе до много тежко състояние на българските фирми и увеличаване на безработицата, тъй като те ще са изчерпали своите финансови ресурси, а няма вероятност да получат големи кредити от банките. Това в крайна сметка ще доведе до допълнително свиване на приходите в бюджета, защото има сложни взаимозависимости. Не бива да гледаме само едната страна, а именно стабилизирането на бюджета.
Дефицитът, който правителството прогнозира за следващата година, се предвижда да бъде финансиран с емисия на ДЦК или евентуално международни инвестиционни заеми. Там не е много ясна стратегията и според мен кабинетът залага този недостиг в хазната просто като някакъв буфер, чиято цел вероятно отново ще бъде балансиране на бюджета. Това е добре от гледна точка на финансовата стабилност на правителството, но не и към вътрешното търсене, което очаквам да се свие.
Мисля, че България все още не е преминала дъното на кризата и очаквам това да се случи в началото на следващата година.