Петър Попчев, посланик за специални поръчения по енергийната сигурност към МВнР

Страната ни е в по-добра готовност да посрещне една нова газова криза, отколкото е била през миналата година. Доколкото знам, предприети са мерки за разширяване на възможностите на газохранилището в Чирен. От други места научих, че най-добрата обслужваща компания в света е давала съвети как да бъде направено разширението му. Това говори за добри ходове на държавата. Впечатлението ми е, че сега се гледа по-сериозно и отговорно на възможността от нова газова криза у нас.
Не знам със сигурност дали все още можем да получаваме в случай на нужда газ от Гърция. През януари оттам бяха договорени доставки при определени условия, за съжаление на една далеч по-висока цена, отколкото сме свикнали да плащаме. Тогава ние използвахме малка част от газа и аз не знам дали останалата част е запазена като възможност за страната ни, или е продадена. Природен газ от Гърция може да пристигне у нас по един сложен начин, защото няма реверсивна връзка. Никога преди това не е мислено за такава криза и много западни компании определиха януарските доставки на газ за страната като вид технологично геройство. Това е авариен и сложен вариант за работа в кризисна ситуация.

Киев може да плати всеки момент

За евентуалната газова криза имам информация от 29 октомври от зам.-министър-председателя на Украйна Хрихорий Немирия. Той каза, че страната му действително има затруднения, но премиерът Юлия Тимошенко е разпоредила да се плати. Затова Немирия изрази мнение, че ще бъде платено за доставките.
Договореността от януари е „Нафтогаз“ да плаща на „Газпром“ до 7-о число на всеки следващ месец. Ако това бъде нарушено, влиза в сила другата договореност – Украйна да си плаща предварително за природния газ, а не след изтичането на месеца.
От една страна, може да се наруши тази основна договорка поради липса на пари, а от друга страна, Украйна не е платила и за известни количества природен газ, които не са доставени, но тъй като са поръчани, се дължи неустойка. От септември има устна договореност между Юлия Тимошенко и Владимир Путин, че на Украйна ще бъде направено изключение за това. Става дума само за устна договорка, докато писмената показва, че Киев трябва да си плати прогнозираните количества.
Разговорите по проблема се свеждат до съседски отношения между Русия и Украйна. Ако двете страни се придържат към всички договорености, очевидно е, че случаят не е чак толкова тежък. Защото Украйна не е отказала да транзитира газ, както бе при кризата. Сега става въпрос за конфликт как да се платят дадени количества газ и как да се интерпретира спор.

За нас е важна диверсификацията

За България обаче е важно да има диверсификация на доставките чрез изграждането на газови връзки. От това, което аз съм чел, виждам, че оптимистичният вариант за строителството на тези връзки е до 2012 г. По-вероятно е връзките да са готови през 2013 г. Рисковият период за нашата страна при проблеми с доставките ще бъде в следващите две години. Ние сме най-уязвими, защото при нас те идват само по една тръба от север. Много бих се учудил, ако можем да изградим връзките до началото на 2012 г.
За значимостта на тези връзки трябва да се погрижи правителството, а то вече е направило всичко възможно – двете връзки с Гърция и Румъния са обявени за обекти от национално значение.
Третият вариант е да се построи газова връзка до Турция. Това сериозно се обмисля, а и идеята има още по-далечни перспективи. Защото при връзките с Гърция и Румъния се знае приблизително какви количества природен газ има и откъде могат да дойдат. А при Турция се вижда, че газът е повече, но вече се говори за доставки и от Северен Ирак. Несъмнено връзките с Румъния и Гърция имат предимство, защото те се изграждат по Европейския план за икономическо възстановяване. Целта на плана е да се повиши кризисната готовност за снабдяване с природен газ на всички страни в ЕС. Тук говорим за приоритетност, независимо че Турция може в по-кратки срокове да предложи повече природен газ.