След учителската стачка цялата постановка около "наваксването на пропуснатия материал" с ударни темпове започва да изглежда доста съмнителна. Мероприятия от рода на "Да разгледаме Лувъра за 3 минути" и "Петилетката в съкратени срокове" отдавна са показали своята несъстоятелност. Ако беше така и стачкуващият по съвпадение "Бродуей" щеше да наваксва материала с по пет постановки на вечер. Последствията от стачката само изостриха един стар проблем на нашето образование. А именно - нездравословният начин, по който се преподава в българското училище. Активното усвояване на знанията у нас е на много ниско ниво, а в паралелната индустрия на частните уроци царува жестоко зубрене. "Наваксването" още повече засилва тази практика. Сега учителска мафия механично пренася недъзите на даскалуването от училищната дъска в частния хол на преподаващия. Взаимодействието с ученика си остава на килийно, а не на модерно интерактивно равнище. Децата от малки се приучават да мислят с набор от напудрени клишета, те тъпчат главите си с мъртви знания, които бързо забравят. Днес българската просвета се завръща в същата точка, от която започна стачката. С няколко утежняващи минуса, че липсва физическо време дори и за традиционното зазубряне на материала. Всичко е за сметка на децата, защото тотално се обезсмисля самото преподаване в час, а механично налятото в главите бързо се изпарява. Като всички надежди за читава реформа в тази сфера.